RSS
Dec 14

Семинар на Мрежата от Синдикални изследователски институти

На 29. юни 2009 в Брюксел се проведе семинар на Мрежата от Синдикални изследователски институти (TURI – Trade Unions Research Institutes). Първата сесия разгледа Плановете на страните от ЕС за възстановяване от кризата, а втората бе посветена на Алтернативите на показателя БВП като елемент на една нова парадигма. Тук представяме в превод предоставения на участниците материал за дискусия, който определено предизвика интерес в изследователските среди. Всички презентации от семинара можете да намерите на сайта на мрежата: http://www.turi-network.eu/

 

 

Алтернативни индикатори за измерване на обществения прогрес
(обзорен материал на Мануела Кроп)

Въведение

През последните 10 години бе отбелязан рязко нарастващ интерес към създаването на измерители на обществения прогрес. Измерители, които излизат извън рамката на БВП и дават една по-широка представа за посоките/пътищата на прогресивно или регресивно развитие на обществата. Измерители, които се основават на ценностите на обществото, а не на възгледите на отделни политически партии или елити. Такъв набор от измерители на прогреса може да помогне на правителствата да се съсредоточат върху това, което наистина си струва: да насърчават един по-добре информационно обезпечен дебат за актуалното състояние на обществото, накъде то иска да върви и най-важното – изборите, които трябва да направи, за да постигне целта.
Недостатъците на БВП като индекс за измерване на социално-икономическия прогрес са отдавна известни в публичния дебат, но същевременно те се неглижират. БВП страда от три основни слабости: (1) представлявайки монетарен агрегат, той обръща малко/или никакво внимание на разпределителните проблеми, на елементите на човешка дейност или на благосъстоянието, за което няма директна или индиректна пазарна оценка; (2) възникват проблеми по отношение измерването на непазарния продукт и неговото агрегиране с пазарната продукция; (3) той измерва производствените потоци, но в голяма степен игнорира влиянието на производствените дейности върху наличните ресурси, включително и природни.
Тези критики за първи път намериха своята кулминация в средата на 70-те години като израз на сериозно безпокойство за екологичните ограничения на растежа и нарастваща загриженост по отношение важността както на икономическите, така и на социалните аспекти на човешкия прогрес. По това време са и най-ранните инициативи, като напр. опитът на Нордхаус и Тобин (1973 г.) да разработят измерител на икономическото благополучие (MEW- Measure of economic welfare), базиран на БВП, но с корекции посредством оценки на някои разходи, изключвайки едни услуги и добавяйки домакински дейности и такива, свързани със свободното време. Тези първи инициативи бяха последвани от временен спад на интереса към алтернативни на БВП предложения, но през 90-те години интересът започна отново прогресивно да нараства. Емблематично за този нов тренд бе създаването от ОН на Индекс на човешкото развитие (HDI-Human Development Index), който комбинира БВП с измерители на постиженията в областта на здравеопазването и образованието.
В днешно време дебатът за алтернативни индикатори на обществения прогрес отново се разгоря с пълна сила и прикова вниманието на широки научни и политически среди. Първата част на настоящия обзорен материал представя кратък преглед на международните и национални инициативи в тази посока. Втората част бегло очертава и дискутира използваната методология при различните видове индикатори, които биха могли да коригират или да заместят широко употребявания показател БВП.

1. Преглед на основните инициативи в търсенето на алтернативни пътища за измерване на прогреса

А. Инициативи на международно равнище

През 1992 г. Срещата на върха на ОН в Рио де Жанейро подложи на политически дебат идеята за устойчиво развитие, с позитивни последствия за популяризиране на индикаторите за устойчиво развитие. „Глобалният проект за измерване прогреса на обществата” на OИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) стартира през 2004 г., за да насърчава изработването на икономически, социални и екологични индикатори за измерване благосъстоянието на обществото. Той целеше също да стимулира използването на система от индикатори, да информира и популяризира вземането на решения, базирани на обективни данни. Наскоро Вторият световен форум на OИСР по „Статистика, познание и политика” (юни 2007 г.) доведе до Истанбулската декларация, която бе подписана от Европейската комисия, Организацията на ислямската конференция, ОИСР, Обединените нации, ПРООН, УНИЦЕФ, ЮНЕСКО, ЮНОП, Световната банка и някои други организации. Тя призовава към активност в идентифициране значението на прогреса през 21 век и стимулиране на международния дебат, подплатен със солидни статистически данни и индикатори. Истанбулската декларация настоява „статистическите служби, обществените и частни организации, академичните експерти да работят сред представителите на своите общности за произвеждането на висококачествена, основана на факти информация, която може да бъде използвана от всички в обществото при формирането на консенсусен възглед за общественото благосъстояние и неговата еволюция във времето”.
През ноември 2007 г. в Брюксел бе проведена международна конференция на тема „Отвъд БВП. Измерване на прогреса, действителното благосъстояние и благоденствие на нациите”, организирана от ЕК в партньорство с ЕП, ОИСР, Римския клуб и WWF. Понастоящем Европейският съюз разработва индикатор, който да измерва екологичния прогрес и който ще използва също така интегрирано счетоводство и други йерархично подредени суб-индикатори – с цел усъвършенстване на провежданите политики. Предварителната версия следва да бъде операционализирана през 2009 г. Тази инициатива е свързана с Глобалния проект, представен от OИСР на Световния форум в Истанбул, където бе отправен призив за необходимостта от международни индикатори за измерване прогреса на обществата.

Б. Инициативи на национално равнище – примери от различни страни

В разработването на алтернативни индикатори участваха не само международни организации. Реакции в тази посока имаше и на равнище отделни страни. Ето някои примери:

Австралия

През изминалите 10 години в Австралия бяха проведени различни инициативи на национално, регионално и общинско равнище, целящи разработването на алтернативни индикатори. Австралийското статистическо бюро завърши през май 2006 г. четвърто издание на Измерители на Австралийския прогрес (MAP-Measures of Australia’s Progress) и насочи усилията си към разработването на фундаментален метод, позволяващ оценка както на устойчивостта, така и на прогреса. Второто издание на Обобщени индикатори 2007’ (август 2007 г.) прави национално обобщение на най-важните сфери на прогрес и ги представя по начин, бързо разбираем от всички австралийци. Комюникето фокусира върху 14 главни измерителя на прогреса и техните основни индикатори. Целта е да се осигури информационно и да се стимулира публичният дебат, да се насърчат всички австралийци да правят собствени оценки, когато размишляват върху прогреса.

Канада

Статистиката на Канада (Национална статистическа агенция на Канада) играе ефективна роля в събирането, разработването и анализирането на данни, които служат като инструмент в работата на изследователски институти за разработване на комбинирани индикатори за благополучието и прогреса на обществото; тя разработва доклади и публикации, които хвърлят светлина върху важни социални, екологични и социално-икономически проблеми.
Канадски индекс за благополучие (Canadian Index of Well-being - CIW)
Една от най-известните програми за индикатори извън правителството е Канадският индекс за благополучие (CIW), който е предложен от  Благотворителната фондация Аткинсон  (Atkinson Charitable Foundation) и GPI Атлантик ( GPI Atlantic) за развитие на мерки за непрекъснат мониторинг на Благополучието на Канада  и за оценка на устойчивостта на благополучието на обществото. CIW обхваща 7 области: жизнено равнище, здраво население, разпределение на времето/баланс, екосистеми, образовано население, жизнеспособност на общността, гражданско участие/управление. Първото издание на индекса беше през есента на 2006 г.  Новият индекс дава обобщена картина на реалността в Канада  на основата на информация за социалните, здравните  и екологичните условия.
Мрежа на Канадските индикатори за устойчивост (Canadian Sustainability Indicators Network - CSIN)
Това е мрежа, която се основава на подхода на „практикуващите общности” (“communities of practice”), при които нови и опитни  хора от практиката могат да споделят опит по измерването на устойчивостта и по съответните инструменти, като дискутират проблеми, които имат теоретично, стратегическо, техническо и практическо значение.  След създаването си  през 2003 г. мрежата CSIN нарасна до над 800 души, работещи в различни академични, правителствени, частни и неправителствени организации. CSIN  помага да се облекчи по-голямото сътрудничество  и информирането на експертите чрез свързване на хората на национално, провинциално, регионално и местно равнище в Канада и света.

Франция

Съобщението на френския президент Саркози през януари 2008 г. за създаването на комисия за изследване на алтернативни мерки за икономическите постижения и социалния прогрес на Франция, е от особено значение, тъй като то показва, че интересът от тази работа вече е достигнал и до най-високите равнища на правителството. Оглавяваната от Йосиф Щиглиц комисия включва няколко Нобелови лауреати и се консултира от Amartya Sen. Комисията по измерване на икономическите постижения и социалния прогрес се базира на нарастващата загриженост за адекватността на  използваните в момента измерители на икономическите постижения, за уместността на тези цифри като измерители на благополучието на обществото, както и като измерители на икономическата, екологичната и социалната устойчивост. ОИСР също участва в тази комисия. Предварителен проект на  резюме на работата на Комисията, отворен за коментари от гражданското общество, беше публикуван в началото на юни 2009 г.

Ирландия

Докладът  “Измерване на напредъка на Ирландия 2007”, публикуван от  Централната статистическа служба на Ирландия, показва прогресът, който Ирландия е направила във важни икономически, социални и екологични сфери. Показвайки развитието в последно време, докладът очертава и ситуацията в Ирландия в сравнение с останалите държави-членки на ЕС.

Великобритания

Центърът по благополучие на Новата икономическа фондация (nef) има за цел да повиши индивидуалното и колективното благополучие по начин, който е екологично устойчив и социално справедлив. Негова цел е да популяризира понятието за благополучие като легитимна и полезна цел на политиката и да предостави на индивидите, общностите и организациите  разбирането и инструментите за пре-дефиниране на благосъстоянието от гледна точка на благополучието.
Докато политиката за устойчиво развитие и съответните индикатори са установени във Великобритания отдавна, през 2005 г. нараства интересът към разглеждане на благополучието и щастието. Фактически, в Стратегията за устойчиво развитие от 2005 г. се съдържа ангажимент на правителството да подпомогне изследванията за това доколко политиката може да се промени на основата на фокуса върху благополучието.
Регионални версии на Индикаторите на правителството на Великобритания за устойчиво развитие бяха за пръв път публикувани през декември 2005 г., с цел да подпомогнат осигуряването на перспективата на устойчиво развитие във всеки регион. Те бяха актуализирани всяка година, като последните са публикувани на 31 януари 2008 г.

САЩ

В САЩ интересът към общ подход за измерване на националния прогрес нараства значително  през последните години. Стотици общности,  градове и региони в САЩ вече са разработили системи от ключови индикатори.
‘The State of the USA’ е неправителствена организация, която е разработила серия от ключови индикатори, която измерва специфичните условия и тенденции с цел да образова американците по отношение на прогреса на САЩ, да насърчи и обогати гражданския диалог и да насърчи по-информирано обществено участие във вземане на  решенията.

Швейцария

Швейцарската федерална статистическа служба е разработила набор от индикатори, наречен „Качество на живота”, който включва индикатори за социалните и икономическите аспекти на живота. Тази серия от показатели измерва удовлетворението от живота, трудовото натоварване, икономическото положение, социалното участие и свободното време. Дългосрочната цел е да се осигури изчерпателна система от индикатори, обхващащи както благополучието на обществото, така и на индивида. С цел осъществяване на мониторинг на устойчивото развитие, Швейцарската федерална статистическа служба (SFSO), Федералната служба за пространствено развитие (ARE)  и Федералната служба по околната среда (FOEN) разработиха системата от индикатори MONET. Тя цели да осигури международни сравнения по 4 социални, икономически и екологични ситуации и тенденции. Опростената форма на тази система включва 17 индикатора. Базирайки се на повече от 100 индикатора, този инструмент за мониторинг дава възможност за регулярно докладване за статуса  и напредъка на устойчивото развитие и дава насоки за процеса на вземане на политически решения.

2.  Обзор и методология на различните алтернативни индикатори

В следващата част този доклад прави обзор на различните индикатори, които биха могли да коригират или изместят БВП, в зависимост от равнището си на сложност. Методологията, която се прилага за всеки индикатор, също е представена накратко.

A. Индикатори, свързани с благополучието, изведени от Националните сметки

Благополучието на индивидите обикновено по-добре се свързва с тяхното настоящо и бъдещо потребление на икономически ресурси, отколкото с характерното за икономиката измерване на производството и дохода.
Специфични индикатори за сектора на домакинствата са: разполагаем доход, крайно потребление, разходи и реално крайно  потребление.  Има силна корелация между равнищата на домакинските измервания и БВП на глава от населението.
- Разполагаемият доход на домакинствата е добър приблизителен индикатор за постъпленията, с които те разполагат за потребление; той включва всички доходи (заплати на работещите, плюс социални трансфери и нетен доход от собственост), намалени с текущите платени трансфери (тези трансфери включват социално-осигурителните вноски на работодателите, социално-осигурителните вноски на работниците, данъците върху доходите, постоянните данъци върху имуществото, постоянните кешови трансфери вътре в домакинството и регулярните кешови трансфери за благотворителност).  
Нещо повече, националните сметки различават две понятия за потребление на домакинствата.
- Разходи за крайно потребление: състои се от  разходи, включващи вложените разходи, направени от местните домакинства за стоки и услуги за индивидуално потребление.
- Реално крайно потребление: е стойността на стоките и услугите, потребени от домакинствата, независимо дали чрез покупка или чрез трансфер от държавни звена. То се получава от техните разходи за крайно потребление, като се добави стойността на получените социални трансфери  в натура.

Б. Системи/серии от индикатори

Сериите от индикатори се различават по начините на организиране, нивата на изследване и др. Повечето инициативи се отнасят до отделни страни (или отделни региони в тях ), които са разработени от техните граждани или от изследователски групи или са част от официалната статистика.  
- Пример: Разработен от граждани и изследователски групи: Индикатори за качеството на живот за САЩ на Calvert-Henderson (Измеренията на живот, обхванати от Индикатори за качеството на живот на Calvert-Henderson включват: образование, заетост, енергия, околна среда, здраве, човешки права, доходи, инфраструктура национална сигурност, обществена безопасност, свободно време и подслон.)
- Пример: Измерителите на Прогреса на Австралия са разработени, като част от официалната статистическа система и са публикувани от Австралийското статистическо бюро.
Други инициативи, обаче са международни, обикновено използвани за мониторинг на това как се следват редица политически ангажименти чрез специфични действия. Примери от тази категория са предоставени от няколко инициативи, предприети под егидата на системата на ОН, чиито индикатори обикновено са приспособени към потребностите и приоритетите на по-бедните.
- Примерите включват серии от индикатори, подкрепящи Целите на хилядолетието за развитие и националните стратегии за устойчиво развитие.
Подобно развитие се разпростира също и към  развитите страни, както в случая със  сериите индикатори, договорени от държавите-членки на ЕС за мониторинг  на различните типове стратегии.
- Например, Стратегията на ЕС за устойчиво развитие, приета в Гьотеборг през 2001; и ревизираният процес за социална защита и социално включване, договорени в резултат на Съвета в Ница през 2000 г. ОИСР  също разчита на серии от индикатори за регулярен мониторинг на постиженията на страните от ОИСР  в редица сфери.
- Социални условия: Поглед към обществото (Society at a Glance), Социални индикатори на ОИСР. Тип индикатор: Серия от индикатори; Обхват на индикаторите: Общ контекст, като например национален доход на глава от населението, коефициент на възрастова зависимост, коефициент на плодовитост, миграция, бракове и разводи; Самоудовлетвореност, по отношение на пазар на труда и образование; Справедливост, по отношение на разпределение на дохода и бедност; Здраве, като здравни политики и резултати; Социална кохезия/сплотеност, с показатели за престъпност, самоубийства, доброволческа работа, удовлетвореност от живота.
- Условия на околната среда: Ключови индикатори на околната среда (Key Environmental Indicators). Тип индикатор: Серия от индикатори; Обхват на индикаторите: изменение на климата, озонов слой, качество на въздуха, събиране на боклука, качество на прясната вода, запаси от прясна вода, горски ресурси, рибни ресурси, енергийни ресурси, биоразнообразие).
- Икономически условия: Насочена към ръст икономическа политика на реформи (Going for Growth Economic Policy Reforms). Тип индикатор: Серия от индикатори; Обхват на индикаторите: регулиране на продуктовия пазар, човешки капитал, пазари на труда, данъци върху труда, политики на пазара на труда.
- Основни икономически, социални и екологични индикатори: ОИСР – Factbook – Икономическа, социална и екологична статистика (OECD – Factbook – Economic, Environmental and Social Statistics). Тип индикатор: Серия от индикатори; Обхват на индикаторите:  население, макроикономически тенденции, икономическа глобализация, цени, енергия, пазар на труда, наука и технология, околна среда, образование, публични финанси, качество на живота, специален фокус през 2007 г.: миграцията).
Преимущества на сериите от индикатори: Те подчертават големите различия между средните измерители на икономическите постижения и социалните условия и това се отнася както за равнищата на различните социални индикатори, така и за начина, по който те се променят във времето. Тези различия са особено очевидни, когато се имат предвид страните със средни до високи равнища на доход на глава от населението.
Недостатъци на сериите от индикатори: Те не са добре обосновани в теорията по отношение на това, какво съставлява „добър живот”; тези подборки са неизбежно ad hoc и частично зависими от условията на специфичното място и време.
Богатството на информация, която дават сериите от индикатори е едновременно и тяхна сила и тяхна слабост. Осигуряването на големи серии от индикатори минимизира загубата на информация и избягва едностранните преценки при сравненията на благополучието във времето или между отделните страни. Но си остава силното търсене за обобщаващи статистически данни, събиращи цялата тази информация и позволяваща бърз анализ на вариациите на благополучие във времето и за отделните страни.  
Едно течение в литературата се опитва да направи това по начин, който запазва съгласуваността с националните сметки. Всички тези опити тръгват от стандартния БВП или други свързани  индикатори на националните сметки и се опитват да ги коригират по отношение на допълнителни аспекти.

В.  Коригиран БВП и Разширени национални сметки

- Измерване на икономическото благополучие/ Устойчиво измерване на икономическото благополучие  (Measure of Economic Welfare / Sustainable Measure of Economic Welfare -MEW / SMEW): (Nordhaus, W. and Tobin, J. (1973) “Is Growth Obsolete?” in The Measurement of Economic and Social Performance, National Bureau of Economic Research, 1973)
Отправна точка на измерването на благополучието на посочените автори не е БВП, а потреблението на домакинствата. Този индикатор се коригира в две стъпки: Измерването на икономическото благополучие (MEW) се получава чрез изваждане от общото частно потребление на редица компоненти, които не допринасят позитивно за благополучието (такива, като ежедневното пътуване до работата и юридическите услуги) и като се прибавят монетарните оценки на дейностите, които допринасят положително за благополучието (като например, свободното време или работата от дома). Втората стъпка превръща MEW в “устойчив измерител на икономическото благополучие” (SMEW), който отчита промените в общото благосъстояние. SMEW измерва равнището на MEW, което е сравнимо със запазване  на основния капитал, като дефиницията за основен капитал се запазва от създателите на индекса.
- Индекс на устойчиво благополучие (Index of Sustainable Welfare - ISEW): (Cobb, J. and Daly, H. (1989) For the common good, redirecting the economy toward community, the environment and a sustainable future, Boston, Beacon Press; Cobb, C. and Cobb, J. (1994) The green national product, Lanham, University Press of America)
ISEW има много общо с MEW или SMEW, но с две важни допълнения: оценка на намаляването на природните ресурси, измерено чрез инвестициите, необходими за създаване на постоянен еквивалентен поток от възобновяеми заместители и разпределението на дохода. От друга страна, SEW не включва каквато и да е монетарна оценка на свободното време.  
- Индикатор за действителния напредък (Genuine Progress Indicator - GPI): (Talberth, J. Cobb, C. and Slattery, N. (2006) The Genuine Progress Indicator 2006: a tool for sustainable development, Redefining Progress, Oakland CA)
GPI беше предложен през 1995 г. от неправителствената организация „Предефиниране на прогреса”. ISEW и GPI често се представят като алтернативни имена на един и същи индекс.
- Индикатор за Действителните спестявания (Genuine Savings Indicator) предложен от Световната банка: (Everett, G. and Wilks, A., The World Bank's Genuine Savings Indicator: A Useful Measure of Sustainability? Bretton Woods Project October 1999)
Това е по-широко понятие  на спестяванията от това в традиционните Национални сметки, включващо природните ресурси или капитала и просто измерване на човешкия капитал. Действителните спестявания целят да представят стойността на нетната промяна на цялата гама от активи, които са важни за развитието: произведените активи, природните ресурси, качеството на околната среда, човешките ресурси и чуждестранните активи.
Действителните спестявания се определят като нетни спестявания (нетни общи спестявания минус потреблението на  основен капитал) плюс разходите за образование минус потреблението на природни ресурси (енергия от природни изкопаеми, минерални ресурси и гори) и монетарната оценка на вредите, произтичащи от емисиите на CO2. През 2005 г. Световната банка публикува доклада “Къде е богатството на нациите? Измерването на капитала за 21 век”, който представя данни за Действителните спестявания  за около 140 страни.
- Екологичните следи/отпечатъци (Ecological Footprint): (Wackernagel, M. and Ress, W. (1995) Our ecological footprint: reducing human impact in the earth, New society publishers, Gabriola Island, BC)
Този индекс се класифицира в категорията на подходите за разширени национални сметки, въпреки че неговите резултати не се представят в монетарно изражение. Но този индикатор споделя с подходите на сметките  общата идея за намаляване на разнородните елементи и свеждането им до една обща единица за измерване. Общата единица, използвана от Екологичния отпечатък е общата площ обитаема земя, която се изисква за поддържане на настоящия стандарт на живот на различните страни. Глобалната мрежа на Екологичния отпечатък инициира разработването на  Национални сметки на следите (National Footprint Accounts) през 2003 г., като последното им издание е от 2008 г.
- Устойчив национален доход (Sustainable National Income):  (Roefie Hueting, Introduction to the theory of eSNI, a macro indicator for sustainable development, Paper presented for the OECD World Forum on Statistics, Knowledge and Policy, “Measuring and Fostering the Progress of Societies”, Istanbul 27-30 June 2007, round table session “sustainable development”)
Екологично устойчивият национален доход (Environmentally sustainable national income - eSNI) – се определя, като максимално постижимото равнище на производство, чрез което функциите на околната среда остават налични завинаги (на основата на наличната технология по това време). SNI осигурява информация за дистанцията между настоящата и устойчивата ситуация. В комбинация със стандартния Национален доход (National Income - NI), eSNI показва дали част от производството, която не се основава на устойчиво използване на ресурсите, намалява или нараства.
В теоретичната база за изчисляване на устойчивия национален доход околната среда се определя като несъздаденото от човека физическо обкръжение, от което човечеството зависи напълно. Производството се определя в съответствие със стандартната икономическа теория - като добавяне на стойност. Тази стойност се добавя към елементите на нашето физическо обкръжение, така че несъздаденото от човека физическо обкръжение остава извън стандартния Национален доход. Докато използването на функцията на околната среда не затруднява използването на друга или същата функция, недостигът на труд е само фактор, ограничаващ ръста на производството. Очакваната цена на мерките, необходими за възстановяване на функциите, която нараства прогресивно за единица възстановена функция, може да се разглежда като крива на предлагането. Не е възможно да се построи пълна крива на търсенето, но разходите за компенсации на загубата на функция и възстановяването на физическия ущърб от загубата на екологичната функция разкриват предпочитанията за екологични функции. Когато приемаме абсолютните преференции за устойчивост, неизвестната крива на търсенето трябва да бъде заменена от физическите стандарти за устойчиво използване на околната среда. При прилагането на този подход дистанцията до устойчивостта, изразена във физически единици, може да бъде изразена в монетарен вид. Анализът на тенденциите на Устойчивия национален доход е изчислен за Холандия за периода 1990 – 2000.

Г. Комбинирани индекси

За да удовлетвори нуждата на потребителите от изчерпателен индекс, който позволява да се прави синтетичен анализ на тенденциите на социалните условия в страните и да се правят сравнения между тях, съществува алтернативна процедура, която се оказа много по-лесна за използване и по-малко изискваща отколкото определянето на цената и оценката в рамките на националните сметки. Подходът на комбинирани индекси се състои в агрегиране на няколко елементарни индекса, така че да се обхване широк спектър от измерения.
- Индекс на човешкото развитие (Human Development Index - HDI) на Програмата за развитие на Обединените нации от 1990 г.: Той измерва средните постижения в страната в три основни измерения на човешкото развитие: дълъг живот в добро здраве, знание и достойно жизнено равнище. Изчислява за 177 страни. Допълнително индикаторите на човешкото развитие се представят за други 17 страни-членки на ОН, за които няма пълни данни.   
- Индекс на социалното здраве (Index of Social Health - ISH) за САЩ (Miringoff, M., Miringoff, M.L. and Opdycke, S. (1999), The Social Health of the Nation: How America is Really Doing, New York: Oxford University Press)
През 90-те години няколко учени разшириха методологията за HDI към по-широки аспекти на развитието и  благополучието. Индексът на социалното здраве цели да осигури изчерпателен поглед за социалното здраве, като разглежда проблеми, които засягат американците на различни етапи от техния живот – детство, младост, зряла възраст и старост, както и проблеми, които засягат всички възрасти. ISH се основава на 16 социални индикатора, групирани по възраст: детска смъртност, бедност при децата, насилие над деца, самоубийства при тийнейджърите, зависимост от наркотици при тийнейджърите, висок дял на отпадащите от училище, безработица, заплати, обхват от социалното осигуряване, бедност при възрастните хора, нерегламентирано плащане на разходи за здравеопазване при възрастните хора, самоубийства, транспортни произшествия, свързани с употреба на алкохол, обхват на етикетирането на храните, наличие на средства за жилище и неравенство в доходите. Този индекс подчертава нарастващо отклонение от БВП след 1970.
- Индекс на личната сигурност (Personal Security Index - PSI), използван в Канада и BIP40, прилаган във Франция: двата индекса са подобни на  Индекса на социалното здраве. Те са разработени през 1998 и 2002 г. с цел да опишат социалните условия. PSI измерва промените както в емпиричните данни, така  и във възприятията на хората по отношение на тяхната лична сигурност. Той е инструмент за измерване на благополучието и комбинира както обективни, така и субективни индикатори. Всеки индекс е съставен от серии индикатори, насочени към различни измерения на икономическата сигурност, здравната сигурност, и физическата безопасност.
BIP40  цели да разкрие обществените тенденции, насочени към повече или по-малко неравенство и бедност. Този индекс съдържа различни измерения, такива, като коефициент на безработица, подоходно разпределение и др. и агрегира съществуващите индикатори в един индекс.
- Индекс за устойчивост на околната среда (Environmental Sustainability Index - ESI) и Индекс за постиженията по околната среда (Environmental Performance Index - EPI) (Estes, R., Levy, M., Srebotnjak, T. and de Shrebinin, A. (2005) 2005 environmental sustainability index: benchmarking national environmental stewardship, New Haven: Yale Center for Environmental Law and Policy)
От 2000 г. изследователите от Иейл и Калъмбия прилагат същата методология за фокусиране върху проблемите на околната среда.  ESI агрегира 76 променливи в 21 междинни индикатори, такива като, качество на въздуха и водата, намаляване на боклука и емисиите на парниковите газове. EPI е редуцирана форма на ESI, който се основава на 16 индикатора и е по-ориентиран към политиката: поради което стойностите са скалирани съгласно предварително определени цели на политиката, вместо извадково наблюдавани данни.
- Индекс на икономическото благополучие (Index of Economic Well-Being - IEWB) (Osberg, L. and Sharpe, A. (2002), An index of economic well-being for selected countries, Review of Income and Wealth, September)
Индексът обхваща едновременно настоящия просперитет (основан на измерване на потреблението), устойчивото натрупване и социални въпроси (намаляване на неравенството и защита от социални рискове). Проблемите на околната среда се разглеждат, като се отчитат разходите за емисии на CO2 на глава от населението. Потоците на потребление и натрупването на богатството (дефинирано широко - включващо средствата за изследователска и развойна дейност, като израз на човешкия капитал и разходите за емисии на CO2) се оценяват съобразно методологията на Националните сметки. Неравенството се мониторира чрез индекса на Джини и с измерването на интензитета на бедност (Индекс Sen-Shorrocks-Thon).
- Индекс на Щастливата Планета (Happy Planet Index): (Marks, N., Abdallah, S. and Simms, A., The Happy Planet Index, An Index of human well-being and environmental impact, nef 2006) на Фондацията за нова икономика (nef), предложен през 2006 г. Обединява влиянието върху околната среда с индивидуалното благополучие, с цел да измери ефективността във връзка с околната среда. Индексът на Щастливата Планета (HPI) разкрива възгледа за икономиката, която трябва да се върне назад, към своите първоначални основи: това, което се влага (ресурси), и това, което е на изхода (човешки живот с различна продължителност и щастие). За да се оцени HPI, се изчисляват продължителността на живот, годините щастлив живот (оценките за удовлетвореност от живота се умножават по очакваната средна продължителност на живота) и екологичните следи (измерва колко земя е необходима, за да се задържи даденото население на сегашните равнища на потребление).
- Индекс на качеството на живот (Quality-of-Life Index): (Economist Intelligence Unit's (EIU) quality of life index : the World in 2005)
Индексът е изчислен за 111 страни по данни за 2005 г. Отправна точка са изследванията за удовлетвореност от живота; техните резултати се използват, за да се изведат теглата на различните фактори на качеството на живот в отделните страни и да се изчисли един обективен индекс. Средните точки (резултати) от сравними изследвания на удовлетвореността от живота се отнасят в многовариантна регресия към различни фактори, които са показали, че са свързани с удовлетвореността от живота в много изследвания. Девет фактора  остават в крайната уеднаквена оценка. Заедно, тези променливи обясняват повече от 80% от вариациите в резултатите (точките) за удовлетвореността от живота в отделните страни. Коефициентите от регресията са използвани за извеждане на теглата на отделните фактори; най-важни са здравето, материалното благополучие, политическата стабилност и сигурност. Стойностите на точките  (резултатите) на удовлетвореността от живота, които са предвидени от тези 9 индикатора представляват индекса на страната за качество на живота.
- Модерен индекс на качеството на живот (Advanced Quality of Life Index):  (Diener, E. Assessing Subjective Well-Being: progress and Opportunities, Social Indicators Research, vol. 31, pp. 103-157)
Тук субективното благополучие въвежда синтетични индикатори, които комбинират субективни и обективни измерители от редица области. Този индикатор включва както субективни/качествени индикатори, така и обективни/количествени индикатори (лекари на глава от населението, процент на спестяванията, доход на глава от населението, субективно благополучие, коефициент на записване в колеж, подоходно неравенство, подписани договори по околната среда). Този индекс е в частност подходящ за развити страни (докато Основният индекс за качество на живота (Basic Quality of Life Index), основан на качествени индикатори, е по-подходящ за развиващи се страни).
- Индекс на очакваната продължителност на щастливия живот (Happy Life Expectancy Index): (Veenhoven, R. (2007) World Database of Happiness, Distributional Findings in Nations, Erasmus University Rotterdam); (Veenhoven, R., Happy Life-Expectancy: A comprehensive measure of quality of life in nations, in: Social Indicators Research, 1996, Vol. 39, pp. 1-58)
Този индекс цели да бъде заместващ измерител на благополучието на нациите. Той комбинира оценките за очакваната продължителност на живота (обективен измерител) със субективната удовлетвореност от живота (субективен измерител) под формата на продукт от две променливи. Очакваната продължителност на живот се умножава по средното щастие (скала от 0 до 1). Очакваната  продължителност на щастливия живот може да се интерпретира като броя на годините, през които средният гражданин живее щастливо в определено време. Този индекс е изчислен за 48 нации в началото на 90-те години.

Д. Субективни подходи

Този тип подход към измерване на социалните условия се базира върху измерване на субективното благополучие (subjective well-being - SWB). На респондентите се задават въпроси от рода на “Като отчитате всички неща, доколко сте удовлетворен от живота си като цяло ....?”. Приемайки отговорите на този въпрос като съставляващи субективното благополучие, след това е възможно да се определят индикаторите на основата на средната величина, медианата или вариациите на разпределението.
Субективният подход за благополучието е валиден при условия, при които респондентите са способни да оценят своя живот по цифрова скала и не изпитват затруднения да отговорят.  На второ място, ако разбират въпроса по един и същи начин. На трето място, ако те използват една и съща скала. (Виж също: M. Fleurbaey, Beyond, GDP, Is there Progress in the Measurement of Individual Well - Being and Social Welfare? August 2008, Notes on the Theory", подготвено за първата пленарна среща на CMEPSP).
- Субективно благополучие и доходи (Subjective well-being and Income): (Ferrer-i-Carbonell, A. (2005) Income and well-being: An empirical analysis of the comparison income effect, Journal of Public Economics, vol. 89, pp. 997-1019)
Разглежда общото удовлетворение от живота и доходите, като използва данни от GSOEP (Германски социално-икономически панел). Всеки индивид се сравнява с референтната група, която се състои от всички индивиди с еднакво равнище на образование, в същата възрастова група, и живеещи в един и същ регион. Основни резултати: Доходите имат малко, но значимо влияние върху индивидуалното благополучие. Влиянието на дохода върху личното благополучие е по-голямо при по-бедните. Нарастването на дохода на семейството, съпроводено с идентично нарастване на дохода  в референтната група, не води до значителни промени в благополучието.  
- Удовлетвореност в други сфери (Satisfaction in other domains): Извън общата удовлетвореност от живота, индивидите могат да разграничават различни сфери на живота и да оценяват удовлетвореността си от всяка от тях: работата, здравето, жилищните условия, свободното време, социалния живот.
- Удовлетвореност от работата (Satisfaction with job): (Clark, A. and Postel-Vinay, F. (2007), Job Security and Job Protection, Oxford Economic Papers, forthcoming). Като цяло, удовлетвореността от работата е в силна корелация с всички променливи на резултатите от работата. Променливи: заплащане (обективен измерител и субективен измерител), продължителност на работното време (обективен измерител и субективен измерител), бъдещи перспективи – израстване и сигурност на работата, колко трудна е работата, съдържание на работата (интерес, престиж, независимост),  междуличностни отношения.
- Изчисляване на монетарния еквивалент на шума (Calculation of monetary equivalents of noise pollution): Van Praag, B. and Baarsma, B.E. (2005), Using happiness surveys to value intangibles: the case of airport noise, Economic Journal, vol. 115, pp. 224-246.
- Щастието и изменението на климата (Happiness and Climate Change): Welsch, H. (2006), Environment and happiness: Valuation of air pollution using life satisfaction data, Ecological Economics, vol. 58, pp. 801-813.
- Тероризъм (Terrorism): Frey, B.S., Luechinger S., and Stutzer, A. (2007) Calculating tragedy: Assessing the costs of terrorism, Journal of Economic Surveys, vol. 21, pp. 1-24.
- Щастие, коригирано с данните за неравенството (Inequality-Adjusted Happiness - IAH): (Veenhoven, R. (2007) World Database of Happiness, Distributional Findings in Nations, Erasmus University Rotterdam) (Kalmijn, W. and Veenhoven, R., Measuring Inequality of Happiness in Nations, in: Journal of Happiness Studies Special Issue on 'Inequality of Happiness in nations', 2005, vol. 6, pp. 357-396). IAH е индекс, който показва степента, до която страната комбинира високо средно равнище на щастие с ниско неравенство в щастието. Индексът представлява ясна комбинация от средната стойност на щастието и стандартното отклонение и се изразява в число по скала от 0 до 100. Индексът е бил приложен при 90 нации за 90-те години и показва значителни и системни различия, като индексът IAH е по-висок при богатите, свободните и добре управляваните страни.


БИБЛИОГРАФИЯ

• Afsa, C. Blanchet, D., Marcus, V. et al., Survey of Existing Approaches to Measuring Socio- Economic Progress, Commission on the Measurement of Economic Performance and Social Progress, INSEE 2008
• Bosch, P., Büchele, M. and Gee, D., Environmental Indicators: Typology and overview, European Environment Agency Copenhagen 1999
http://www.eea.europa.eu/publications/TEC25/tech_25_text.pdf
• Clark, A., What makes a good Job? Evidence from OECD countries, Working Paper 2004- 28, Centre National de la Recherche Scientifique, Paris October 2004
• Everett, G. and Wilks, A., The World Bank's Genuine Savings Indicator: A Useful Measure of Sustainability? Bretton Woods Project, London October 1999
• Ewing, Brad et al., Calculation Methodology for the National Footprint Accounts, 2008 Edition, Oakland CA December 2008
• Fleurbaey, M., Beyond GDP, Is there Progress in the Measurement of Individual Well-Being and Social Welfare? August 2008, Notes on the Theory" prepared for the first plenary meeting of CMEPSP
• Fordham Institute for Innovation in Social Policy, 2003 Index of Social Health, Monitoring the Social Well-Being of the Nation, New York
• Hueting, Roefie, Introduction to the theory of eSNI, a macro indicator for sustainable development, Paper presented for the OECD World Forum on Statistics, Knowledge and Policy, “Measuring and Fostering the Progress of Societies”, Istanbul 27-30 June 2007, round table session “sustainable development”
http://www.sni-hueting.info/EN/Publications/2007-06-OECD-Istanbul- Paper.pdf
• Kalmijn, W. and Veenhoven, R., Measuring Inequality of Happiness in Nations, in: Journal of Happiness Studies Special Issue on 'Inequality of Happiness in nations', 2005, vol. 6, pp. 357-396
• Marks, N., Abdallah, S. and Simms, A., The Happy Planet Index, An Index of human  wellbeing and environmental impact, nef 2006
• Messinger, H., Measuring Sustainable Economic Welfare, Looking Beyond GDP, Preliminary Draft, Presented at the Annual Meetings of the Canadian Economics Association, St. John's Newfoundland June 1997
• Stiglitz, J., Sen, A., Fitoussi, J.-P. et al., Issues Paper, Commission on the Measurement of Economic Performance and Social Progress, CMEPSP 2008
• Second OECD World Forum, Measuring and Fostering the Progress of Societies, 27-30 June 2007, Conference Papers and Presentations, Istanbul 2007
• The Economist Intelligence Unit, The World in 2005, The Economist Intelligence Unit's quality-of-life index  
http://www.economist.com/media/pdf/QUALITY_OF_LIFE.PDF
• The Reut Institute, The Economist Quality of Life Index, 09/03/2007; http://reutinstitute.org/Data/Uploads/PDFVer/20070903%20-%20Economist%20Quality%20of%20Life.pdf
• Tsoukalas, S. and Mackenzie, A., The Personal Security Index 2003, Five Years Later, Canadian Council on Social Development (CCSD), Ottawa 2003
• Veenhoven, R., Happy Life-Expectancy: A comprehensive measure of quality of life in nations, in: Social Indicators Research, 1996, Vol. 39, pp. 1-58
• Yale Center For Environmental Law and Policy, Center for International Earth Science information Network, 2005 Environmental Sustainability Index, Benchmarking National Environmental Stewardship, New Haven 2005

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови