RSS
Dec 14

Отива си още един министър на труда и социалната политика, не успял да разпростре отраслов /бранш

„Когато колективният трудов договор на  отраслово или браншово равнище е сключен между всички  представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни  негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша.”

Чл.51,б (4) от Кодекса на труда

След многогодишни спорове, молби, заплахи, ултиматуми, след деклариране на  добри намерения  и уточняване на критерии и условия за разпростиране  в поредица от срещи на политическо и експертно равнище  -  броени месеци от   края на мандата на това правителство, министърът  на труда и социалната политика   прояви инициатива за  упражняване на правомощията си по разпростиране прилагането на колективните трудови договори, сключени на отраслово или браншово равнище.
Създаде се невероятна положителна  нагласа и много от нас повярваха, че желаното  най-после ще се случи. Сформирана беше  и нова работна група…
И като в стар и отдавна гледан филм историята  отново се повтори. С участието на същите актьори -  Министерство на труда и социалната политика(МТСП),  работодатели/БСК, ССИ, БСЧП”Възраждане”,АИКБ, БТПП, КРИБ/, синдикати  /КНСБ,  КТ ”Подкрепа”/.
Работата  на групата се ръководеше от Лазар Лазаров – зам.министър на МТСП, който потвърди  волята на министър Емилия  Масларова за упражняване на предоставените й от закона правомощия, но при условие, че бъдат спазени стриктно произтичащите от закона  изисквания за това.
Работата на групата през повече от времето се характеризираше с хаотичност и конфронтация, отколкото с конструктивност. Представителите на МТСП не бяха извършили  необходимата   подготвителна работа на база натрупания в предишни години опит, а работодателите актуализираха стари претенции към синдикатите.

В рамките на спора се формулираха  условията и критериите, които да се имат предвид при разглеждане на постъпилите в МТСП предложения:
1. Да бъдат обсъждани само О/БКТД, при които са посочени конкретно икономическите дейности по НКИД , за които договорът се отнася.
2. Да се обсъждат само О/БКТД, които са сключени между  всички представителни организации на работниците, служителите и работодателите от отрасъла или бранша.
3. С цел обезпечаване на информираността, актът/заповедта/ на министъра за разпростиране на О/БКТД /или на отделни негови клаузи/ да бъде обнародван в Държавен вестник.
4.Представителят на КРИБ постави категорично условие да не бъдат обсъждани  О/БКТД, които са сключени преди 23.12.2008 г., т.е. преди промяната на КТ. Предложените  от Министерството такива О/БКТД за разпростиране нарушават закона, тъй като са сключени в старите условия, изискващи действие на Национално споразумение, каквото не е имало подписано. Беше заявено, че ако се разпростре такъв О/БКТД, то те ще посъветват своите членове първи да оспорват акта на министъра в съда.

Предложението  на КРИБ беше прието от МТСП въпреки нашето възражение. Припомнихме  постигнато предишно принципно съгласие между социалните партньори, че липсата на споразумение по чл.51б, ал.1 от КТ /преди изм. 2008 г./ не  е пречка за разпростирането на О/БКТД.
5.Беше препотвърдено  предишно принципно съгласие, постигнато между социалните партньори, разпростирането  да се отнася за всички работници и служители, независимо от синдикалното им членство.
6. Няма да  се разпростират клаузи, противоречащи на  закона, и клаузи – императивни  норми от Кодекса на труда или друга нормативни  документи.

Обсъждани  бяха два О/БКТД - в бранш ”Текстил” и  в отрасъл „Проучване, добив и преработка на минерални суровини”.
Първият договор не беше допуснат до разпростиране поради това, че не отговаря на изискването на КТ -  страни по него да са всички представителни организации на работодателите в бранша.
Въпросът с обсъждането на този договор беше отложен до отстраняване на  този недостатък. Но актуалното състояние на браншовите  организации - тяхното диспергиране, двойното членство в различни национално представителни работодателски структури,  вътрешната конкуренция, нежеланието на някои въобще да водят преговори на това ниво и откровеното антисиндикално  поведение, създаваше ситуация на безперспективност.   
В  отрасъл „Проучване, добив и преработка на минерални суровини” като че ли тези проблеми отсъстваха и се създаде нагласа, че това ще е първият договор, чието действие ще бъде разпростряно. Но за съжаление, обсъждането и на този договор породи у нас съмнения в добрите намерения не само на  работодателите, но и на представителите на МТСП.
Продължиха грубо опитите да се наложат неприемливи за страните по договора условия за разпростиране. Поради несъгласие с действията на МТСП представителите на КТ”Подкрепа” напуснаха работната група, като връчиха Декларация на зам.министър Л.Лазаров. КТ”Подкрепа” зае позата на наблюдател.

За нас - представителите на КНСБ, обсъждането на този договор породи редица  въпроси, изискващи  дискусия в консултативните и изпълнителните органи на синдиката, въпроси, по които нашата страна трябваше да изгради актуална позиция:

1.  По допустимия обхват  на разпростиране на Договора  по икономически дейности по КИД 2008 г:
- във връзка с  възможни претенции на други национално представителни работодателски структури, които не са страна по договора, по посочени  други , извън отрасъла  икономически дейности.
- по отношение на евентуално разпростиране на други О/БКТД, отнасящи се до допълнително посочените икономически дейности, страна по които са други наши браншови синдикални структури / в строителството, в транспорта и др./.  

Става дума  за фирми, които обслужват отрасъла, но де факто са в други браншове /и икономически дейности/. Работодателите могат да не са членове на Българската минно-геоложка камара – страна по договора, а членове на други браншови структури, членуващи в различни национално представителни работодателски организации…
Дори да се получи формалното съгласие на тези браншови структури за разпростиране на ОКТД  във фирми от посочените икономически дейности, съществува непреодолимо пречка / по смисъла на чл.51б,ал.4 от КТ/ за разпростиране/, а именно че те не са страна и не са подписали ОКТД.
Това беше достатъчно основание Държавата да откаже да разпростре ОКТД в посочените по–горе икономически дейности. Такива нагласи бяха налице. Непримирима беше  и позицията на КРИБ.
От друга страна, тази ситуация създаваше благоприятна възможност за постигане на консенсус и реализиране на договорна практика  при уреждане на тези отношения, която в бъдеще да бъде и аргумент за нормативното им  уреждане.   (Европейската практика на  „разширение” на О/БКТД у нас все още не е нормативно регламентирана.)

2. По отношение на разпростиране на Договора във всички предприятия в бранша спрямо всички работници и служители, независимо от синдикалното им членство.
От страна на представителите на Федерацията на независимите синдикати на миньорите  от КНСБ, страна по договора , беше изразено несъгласие с това постигнато вече  принципно споразумение между социалните партньори. Беше заета твърда позиция и изразено  желание по този въпрос  да се проведе  нова дискусия.

3. По отношение на това – какво точно разпростираме и отговоря ли то на нашия интерес?
3.1 По отношение на наличието на  нормативно    преповтаряни клаузи в О/БКТД - ри.    
Становището на представителите на Държавата  е категорично, че  такива клаузи няма да бъдат разпростирани. Не бихме и могли да представим сериозни аргументи за противното.
В договорите  има и клаузи, които директно не цитират императивни норма, но ги  "преразказват",  без да допринасят  за обогатяване в съдържателен план на договореностите, което също би създало   проблеми  при разпростирането.
Формулирахме наше предложение, което би решило проблема:Всички клаузи от О/БКТД, повтарящи текстове от нормативни документи , да бъдат посочени в Акта на министъра в отделен  параграф с уточнение, че  „те са част  от  Договора, спомагат за  формиране на неговата  конструкция, но  не  се разпростират, защото са императивни  текстове на действащи нормативни документи.”

3.2 По отношение на клаузи, уреждащи отношенията между страните по О/БКТД-ри, условията за осъществяване на синдикална дейност и правата на синдикалните организации - страна по договорите.
Въпрос от изключително важен за нас интерес.
Нагласата на представителите на  МТСП и на работодателите  при анализа на текстовете е тези клаузи тотално да бъдат елиминирани от Акта на министъра по разпростирането. Съществува упорита съпротива от страна на работодателите по този въпрос  и по-скоро нежелание да се заеме ясна позиция от страна на представителите на МТСП .
Изразява се единствено  готовност за разпростиране само на отделни раздели/клаузи/ - трудови възнаграждения, отпуски …

В тази обстановка на  продължаващ  натиск ни е необходима  стратегия  и формиране на политическа позиция за бъдещо  поведение .
В конкретната ситуация възникват следните въпроси:
- Ясни ли са целите, които се поставят с разпростирането на О/БКТД?
- Какви са интересите на социалните партньори?
- Какъв е общественият интерес?
Формално  заявеният общ интерес е в посока на стесняване обхвата на сивата икономика, на нелоялната конкуренция и социалния дъмпинг.  Цел, заложена и в Програмата на  синдиката ни  и не отричана от социалните партньори. В тази насока  е идеята за разпростиране на постигнати добри стандарти в предприятията от целия отрасъл/бранш.
Но има и друго равнище на интереси, които не са само интереси на синдикатите - разширяването обхвата на  социалния диалог и на колективното трудово договаряне. Разширяване, но не само чрез механичното разпростиране на О/БКТД, чрез прилагане по недоброволен начин на договорености, постигнати в процес на доброволно и свободно колективно трудово договаряне. А разширяване чрез ясно заявена и подкрепена с конкретни стъпки политика на Държавата в тази посока.
Именно  разпростирането от страна на министъра на труда и социалната политика на О/БКТД е една от подходящите форми, чрез която Държавата  може да изпълни  задължения, произтичащи от Конвенции на МОТ/87 и 98/ и от ЕСХ/ревизирана/ по :
- поощряване, стимулиране ,създаване на по-големи гаранции за развитието на свободното доброволно колективно трудово договаряне;
- създаване на положителни обществени нагласи и стимулиране създаването на необходимите структури за това – свободното обединение на работниците и служителите  в СО и на работодателите в естествени обединения;
- изразяване на недвусмислена позиция ,че свободното колективно трудово договаряне е обществено приемлив и желан  механизъм за уреждане на индустриални отношения между бизнес и работници ;
- позиция, че ситуациите на колективни трудови преговори на всички равнища са за предпочитане пред ситуациите на колективен трудов спор и стачка;
- промяна на сегашните нагласи на негативизъм към синдикалното сдружаване и КТД.

От тази позиция текстовете, уреждащи отношенията между страните по КТД, условията за осъществяване на синдикална дейност и правата на синдикалните организации  /страна по договора/, е необходимо да се разпростират така, както са договорени, без никакво изменение.

В тази връзка в Акта – в  мотивите на министъра по разпростирането, ясно би трябвало да бъде посочено ,че:
- Тези клаузи ще пораждат права и задължения от момента на доброволното обединение на работници и служители в легитимни синдикални организации;
- Тези клаузи изпълняват важна обществена  информационна функция за работниците и служителите и за работодателите в предприятията, в които се разпростира действието на ОКТД  по отношение на механизма на социално партньорство и на колективно трудово договаряне – механизъм, създал възможност за постигане на конкретните договорености, от които ще се ползват работници и служители, нечленуващи в синдикални организации  в предприятия без КТД. Договорености, пораждащи задължение и за работодатели, вероятно нечленуващи в работодателски организации.  

Това действие на Министъра не би породило задължение за създаване на синдикални организации във фирмите, обект на разпростиране на ОКТД, каквито са твърденията на представителя на КРИБ, намерили отзвук и в позицията на представителите на Държавата. Но това действие на Министъра би стимулирало процеса за обединение на работниците и служителите в синдикални организации, а и на работодателите, което отговаря не само на интересите на синдикатите, но и на интересите на работодателските организации, и е в посока на обществения интерес.

Нашите аргументи :
1.КТД е инструмент за уреждане на индустриални отношения и е резултат от дейността на  организирани работници и служители в синдикални организации и на организирани работодатели. Резултат е на  общи  усилия и изразходване на   ресурси  в ситуация на диалог и сътрудничество. Плод е на консолидирани  и ясно заявени интереси на страните и на постигнат разумен баланс между тях.
Правата, които ще придобият работниците, не са „манна небесна” нито са получени по право /по закон/ чрез министъра на труда и социалната политика.Те са плод на не лек обществено значим процес на социално партньорство и на колективно трудово договаряне. И това трябва да стане известно на всеки работник и служител, на всеки работодател от фирмите, в които ще се разпростират договорите.
От обществен интерес е този, който ползва блага да съучаства при тяхното постигане. Длъжен е да знае източника, пътя, по който те са сътворени. За да може да направи своя избор -  как лично да допринесе в този процес.

2. От тази гледна точка не би било нарушение на Закона, ако бъдат разпрострени всички клаузи, уреждащи отношенията на страните по КТД, социалното партньорство, условията за синдикална дейност и др.
Тези договорености са в пряка връзка с гаранциите за изпълнение на договореностите по същество и са непосредствено свързани с тях.
Цялата тази картина е отразена в самия документ – ОКТД, в неговата цялост. Той трябва да бъде на разположение в своята цялост на всеки работник и служител, за които ще се отнасят отделни негови клаузи.  Обратното  би направило разпростирането на ОКТД „стерилно”, с ограничени обществени цели и по-скоро би нанесло вреда на развитието на индустриалните отношения.

3. Дискусията породи различни мнения в синдикалната ни система по въпроса за  разпростиране на Договора във всички предприятия от бранша, спрямо всички работници и служители, независимо от синдикалното им членство.
Разпростирането на О/БКТД при сегашната законова рамка и при сегашното състояние на индустриалните отношения  е наша рискова инвестиция за в бъдеще, но управлението на този риск трябва да е и  в наши ръце.
Във фирмите, където има синдикални организации  и където ОКТД е приложим, нечленуващите в синдикални организации съучастват   в общите усилия по сключването на КТД на фирмено равнище чрез солидарни/присъединителни/ вноски, като по този начин се балансират усилията и се постига справедливост.
Във фирмите, където ще се разпростира О/БКТД и няма синдикални структури, такъв механизъм няма да съществува и всеки работник и служител ще ползва права  от Договора безусловно.
Тази ситуация би демотивирала работниците и служителите, членуващи в синдикални организации. Би създала и ситуация на неравнопоставеност  по отношения на работниците и служителите, присъединили се при определен ред и условия към сключени фирмени КТД, а оттам и косвено ползващи права и по О/БКТД.
И ако това е рискова инвестиция за в бъдеще, създаваща напрежение в синдикалната ни система, то ни  е необходим  баланс   и перспектива в тази ситуация, която да формира смисъл за нас в този процес.
На този етап балансът е гаранцията, която ние трябва да получим от Държавата, че работниците и служителите ще знаят източника и пътя за постигнатите договорености по О/БКТД- ри, които те ще ползват. Гаранции, че ще имат информация за процеса на социално партньорство и колективно трудово договаряне в отрасъла, за да направят свободен, информиран избор - дали да предприемат действия за създаване на СО във фирмите, в които ще бъде приложен механизмът на разпространение, или не.
Ако  такива гаранции не могат да бъдат осигурени, би трябвало да се обмислят   и необходимите  решения  за оттегляне ни  от този процес.

За съжаление, гаранциите, които представителите на Държавата предложиха на  синдикатите  в процеса на обсъждане на ОКТД в отрасъл „Проучване, добив и преработка на минерални суровини”, макар и рационално обосновани, не породиха необходимото доверие
( Защо ли?) и възможността за разпростиране на първия  отраслов договор беше пропиляна.
В такава ситуация най-лесно се отправят обвинения. Но те не вършат работа. И ние с тревога  правим  за кой ли път някои изводи от поредното издание на сагата „Разпростиране на отраслови/браншови КТД”:
1. За липсата на реална воля и смелост от страна на представителите на Държавата, притиснати от буквата на Закона  и от директния и индиректен натиск от  страна на представители на бизнеса.
2. За необходимостта от адекватна промяна на правната рамка, уреждаща колективното трудово договаряне, улесняваща не само прилагането на принципа на „разпростиране”, но и принципа на  „разширение” на отрасловите и браншовите КТД.
3. За необходимостта от въвеждане на задължение на министъра на труда и социалната политиката да разпростира отраслови/браншови КТД при изпълнение на определени изисквания.
4. За невъзможността да се мисли проблемът „ разпростиране” извън контекста на общата криза, обхванала отрасловия и браншовия социален диалог и колективно трудово договаряне. За ниските равнища на доверие между партньорите.За високите равнища на алчност и липса на справедливост. За необходимостта от замяна на противопоставянето със сътрудничество, диалог, доверие и разширяване  полето от споделени ценности, от общи интереси  и   примиряване на различията.
5. За необходимостта от задълбочена дискусията в собствената ни синдикалната  система по възникналите проблеми. За осъзнаването на това, че първата ни стъпка  и реални гаранции за успех в процеса на разпростиране на договорите е тяхното високо качество. За преодоляването на симптоми на ретроградност, появяващи се в дисонанс на невероятни иновативни пориви, на които вече е способна синдикалната ни система. За освобождаването ни от наши реални и въображаеми страхове, убиващи безброй перспективи пред синдиката ни и възможности за солидарно поведение.

И, потопени в тези  „скептимистични”  мисли и нагласи, отправяйки нашите послания  към бъдещите управляващи, ние  очакваме следващия министър на труда и социалната политика.
Като в „очакване на Годо”…

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови