RSS
Dec 14

Отражение на световната икономическа и финансова криза върху икономиката на България и приетият анти-кризисен пакет

1. Кратка характеристика на финансовата и икономико-социална ситуация в България.

Световната икономическа и финансова криза започна да се проявява в България от есента на 2008 г. Първите засегнати отрасли и браншове бяха металургия, торова промишленост, добив на метални руди, шивашка промишленост, добив на строителни материали. Ръстът на БВП през последното тримесечие на годината бе 3.5 на сто, при 6.8% за третото тримесечие. От м. октомври 2008 г. спря тенденцията за постоянно намаляване на безработицата и оттогава е налице постоянен, макар и плавен ръст.

 


Въпреки ръста на безработицата, повечето работодатели от тогава и до днес се въздържат от крупни съкращения. Използват се т.нар. „меки мерки”, като принудителни отпуски, преминаване към намалено работно време, извършване на извънпланови ремонти и др.
За разлика от други държави, кризата не се отрази върху стабилността на банковата система. До момента липсват банкови фалити. Липсва и целева намеса на държавата за подпомагане на определени банки. Отражението на кризата спрямо банките бе не в посока на тяхното финансово състояние, а най-вече причини прилагането на много по-консервативна кредитна политика, изразяваща се в силно ограничен достъп до кредити, съчетан с често повишаване на лихвените нива /вкл. и по стари кредити/.
По-сериозно въздействие на кризата върху икономиката започна да се наблюдава от началото на 2009 г.:
- Експресната оценка на БВП през първото тримесечие на годината показва спад с 3.5% спрямо аналогичния период на предходната година.
- Почти всички отрасли и браншове на промишлеността бележат спад в производството, достигащ в някои от тях критични нива от минус 50-60% (производство на дървен материал, химични продукти, превозни средства).
- В сравнение с м. март 2008 г. промишленото производство през м. март т.г. е спаднало средно със 17.1%, а общият оборот в промишлеността – с 20.7%.
- Това се отразява особено чувствително върху транспорта. През първо тримесечие на 2009 г. се наблюдава значителен спад при товарните превози в транспорта – с 33.3% по-малко отколкото през първо тримесечие на миналата година.
- Приходите от продажби в търговията през март 2009 г. намаляват с 12.1% в сравнение със същия месец на предходната година.
Ограниченото потребление, породено от кризата, доведе до спад на инфлацията, външнотърговския дефицит и дефицита по текущата сметка. Инфлацията за първите четири месеца на т.г. е само 1.3%, като през март е регистрирана дори дефлация. Стойностите по тези показатели бяха най-проблемните през последните няколко години. Регистрираният спад е положително явление, но не бива да забравяме, че то е породено от свито потребление, силен спад на инвестициите и като цяло спад на икономическия растеж.
Държавния бюджет за тази година е разчетен върху 4.7% ръст на БВП. Към момента обаче, най-оптимистичните прогнози са за минимален ръст малко над нулата, а повечето икономисти предвиждат спад от 3 до 5%.
За сега, въпреки своя постъпателен ръст, равнището на безработица е много ниско – 7.04%. Очаква се тази тенденция да се задълбочи. Прогнозите за крайните нива през 2009г.  са различни – от 7.5% до 12%.

2. Антикризисни мерки на правителството.

Почти до края на миналата година правителството вярваше, че световната криза ще ни отмине, или ще ни засегне доста слабо. Постепенно, мнението започна да се променя, за да се стигне до сегашното виждане, че кризата е настъпила и ще се задълбочава.
Все пак, в края на миналата година правителството предприе две мерки спрямо банковия сектор, за които настояваше и КНСБ.  Първата – намаляване на задължителните минимални резерви на търговските банки в централната банка от 12% на 10%, с което се освободи допълнителен кредитен ресурс. Втората – въвеждането на пълна гаранция за депозитите на гражданите до 50 000 евро.
В последните дни на м. декември правителството прие антикризисна програма. Акцент на програмата са широкомащабни инвестиции със средства от бюджета, надхвърлящи 3 млрд. евро. Допълнително, чрез единствената държавна банка /освен централната/ държавата  предостави на търговските банки допълнителен кредитен ресурс, който да се дава на потребителите при по-нисък лихвен процент.
В социален аспект се предприеха и се планират най-вече мерки за запазване на заетостта. Подчертаваме, че реализираните и залагани в бъдеще мерки по отношение на заетостта са плод на предложенията на КНСБ и активното участие на представители на Конфедерацията в трипартитните органи към институциите, имащи отношение към активните мерки по заетостта – Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта и др. По предложение на синдиката се реализира програма за стимулиране на временното въвеждане на непълно работно време /4 часа/ в предприятията , като работодателят заплаща полагащото се възнаграждение за 4 часа, а държавата доплаща до 120 лв. Работодателят може да ползва програмата за три месеца. Нейното финансиране осигурява прилагането й за 18 000 работни места. В момента се мисли за осигуряване на допълнителни средства за разширяване на нейното прилагане.
Като цяло, макар и нараснали, заложените средства в Националния план за действия по заетостта са недостатъчни и възлизат на около 190 млн. лв. Поради това КНСБ предложи  редица нови мерки, като  непълно работно време в комбинация с текущо обучение и стипендия за периода на обучение; предоставяне на ваучери за обучение и на стипендия за всеки учебен ден на безработни лица; покриване на разходи за квалификация на заети на пълно работно време; покриване на транспортни разходи за работници с местоживеене до 130 км от местоработата. Реализацията на тези мерки изисква финансиране от около 190 млн. евро, а средствата ще бъдат осигурени от ОП  „Човешки ресурси”.
Завишиха се, но твърде слабо според нас, долната и горната граници на обезщетенията при безработица. Обезщетенията ще варират в интервала  120 – 240 лв. Като силно рестриктивна мярка следва да се отбележи отмяната на  предвиденото 10%-но увеличение на заплатите в бюджетния сектор от 1 юли 2009 г.
Като предпазна антикризисна мярка, 10% от заложените в бюджета разходи за тази година ще се блокират до есента и ще се извършат едва след прегледа на изпълнението на бюджета. Твърде възможно е да се въведе още едно 10%-но задържане. Нарастват призивите на опозицията за актуализация на бюджета. Растат и критиките на опозицията за това, че правителството извършва големи инвестиционни разходи по време на криза, както и за това, че то преразпределя част от бюджетния излишък за 2008 г.
След настоятелни искания от страна на синдикатите и бизнеса, в процес е сформирането на антикризисен съвет към министър-председателя. Проведено е първото му заседание, но все още няма никаква яснота по неговия статут.

3. Как са въвлечени социалните партньори?

Въпреки тяхната голяма активност за предлагане на антикризисни мерки към правителството, припознаването им е все още недостатъчно. Предложенията на  социалните партньори бяха представени едва на два форума, организирани от правителството, в рамките на няколко часа и без последвало включване на повечето от тях в една широка национална антикризисна програма. Все пак, пое се ангажимента, антикризисните мерки на социалните партньори да се разгледат обстойно на следващото заседание на антикризисния съвет при премиера.
КНСБ представи своята антикризисна програма още през декември 2008 г., както и последващия актуализиран вариант, който ще бъде разгледан от антикризисния съвет. Допълнително, в рамките на последните месеци КНСБ инициира провеждането на браншови срещи /с участието на браншови работодателски камари и държавни институции/ на най-засегнатите отрасли, с цел съгласуване на браншови антикризисни програми. Правим опит да наблюдаваме проявленията на кризата в българските предприятия чрез специално разработен въпросник.
От предложените в антикризисния пакет мерки на КНСБ до сега са припознати:
- Създаване на Антикризисен съвет към министър-председателя;
- Намаляване на задължителните минимални резерви на търговските банки в централната банка;
- Пълно гарантиране на депозитите на гражданите до 50 000 евро;
- Описаните в предишния раздел мерки по заетостта.

4. Погледът на синдикатите по правителствените мерки.

Според КНСБ, голяма част от мерките на правителството имат своята обоснованост. Не можем обаче да се съгласим с това, че:
- В период на криза е крайно недостатъчен социалния диалог;
- Не бяха приети редица предложения на синдикатите по време на изготвяне на бюджета на страната за 2009 г.;
- Не бяха изпълнени редица ангажименти по Пакта за развитие на страната до 2009 г.;
- Основният институционален инструмент за социален диалог – Националния съвет за тристранно сътрудничество работеше формално, поради което беше напуснат от двата национално представителни синдиката;
- Програмата на правителството не бе съгласувана със социалните партньори, а само бе представена пред тях. Едва сега се говори за разширяване на програмата с предложенията на социалните партньори. Настояваме не за правителствена, а за Национална антикризисна програма;
- С голямо закъснение се възприе идеята на синдиката за създаване на антикризисен съвет;
- Липсват браншови антикризисни програми, изработени в резултат на инициирани от държавните институции браншови срещи между работодатели, синдикати, министерства и агенции;
- Едва сега се говори за значително разширяване финансирането на активни мерки на пазара на труда;
- Минималната работна заплата за страната, както и действащите долна и горна граници на обезщетенията при безработица са крайно незадоволителни и далече от необходимата защита на покупателната способност по време на криза;
- Все още са недостатъчни мерките за ограничаване на сивата икономика, в т.ч. и липсата на разпростиране на браншови КТД и участие на социалните партньори в дейността на Главната инспекция по труда;
- Не се реши въпроса с разширяване приложението на ваучерното хранене.

КНСБ счита, че кризата в България ще се задълбочава. Това, че България е периферна страна на ЕС обуславя по-бавното отражение на световната финансова и икономическа криза, но същевременно предполага и по-бавното излизане от нея. Синдикатът ще продължи своите действия за защита на интересите на своите членове, но ясно съзнава, кризата може да се преодолее само чрез съгласувани мерки и общи действия за тяхното реализиране.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови