RSS
Aug 22

В капаните на младежката безработица

“Не мога да намеря работа! Силно искам, но как да стане това в България? Гледам обявите и навсякъде искат стаж между 2 и 5 години. Откъде да го имам, след като току-що съм завършил училище? Явно всичко става само с връзки”, възмущава се 20-годишният Павел.

 

“Да не съм луд да работя тук за 500 лв. на месец. Лятото отивам да бера зеленчуци или да садя цветя в Холандия. Ще работя по 14 часа на ден и за три месеца ще изкарам повече, отколкото тук за цяла година”, зарича се друг новоизлюпен висшист.

Това са две различни съдби, но разказите са под един знаменател - липсата на възможност за реализация, заради което голяма част от младежите в България се оказват за дълго в бюрата по труда. След няколко неуспешни опита немалко от тях се отчайват, че някога ще намерят работа, и престават да търсят. Така преминават в графата “икономически неактивни” и остават извън статистиката за безработицата и програмите за обучение и заетост.

“Владея английски и руски език, имам компютърна грамотност, но не мога да намеря работа дори като продавачка. Изискванията са огромни, а нямам никакъв опит. Не искам и да лъжа. Когато отида на интервю, усещам как всичко върви чудесно до частта, в която работодателят ме попита: “Опит?” Казвам, че нямам, и сме до там”, разказва 19-годишно момиче.

Трети се принуждават да отидат в сивата икономика, работят без трудови договори за малки заплати или са готови да се хванат с каквото и да е на принципа “само пари да има”. Така не могат да натрупат необходимия опит, за да намерят по-добро работно място.

“Работодателите са адски некоректни. Обещават една заплата, а се оказва друга. Отказаха да ме осигуряват. Рано ми било за пенсия”, оплаква се Ицо.

Намаляването на работните места в кризата затруднява допълнително намирането на първа работа. Данните на НСИ показват, че през третото тримесечие на 2011 г. едва 196 400 души между 16 и 24 г. работят. В предкризисната 2008 г. техният брой е бил над 262 000. Дори и тогава те са били под 30% от всички в тази възрастова група. Или 70% са в капана на младежката безработица.

Преди време Световната банка отбеляза, че големият проблем на пазара на труда в България е ниската активност сред младите. В бъдеще освен социални това ще донесе и икономически проблеми.

На фона на все по-застаряващото население липсата на млади кадри ще оголи редица сектори и може да забави икономическия растеж, алармират експерти. Опасенията им се потвърждават от скорошно проучване, което показа, че България е на първо място в ЕС по брой младежи, които нито учат, нито работят. Освен че трудно намират работа, обикновено те са първите, които фирмите съкращават, обясняват мениджъри по човешки ресурси. Причината е, че нямат достатъчно опит и умения, а целта на работодателите е да произвеждат повече с по-малко хора.

Липсата на професионална ориентация също е сред основните причини за високата безработица. “Много младежи нямат никаква идея за кариерно развитие. За съжаление в училищата не се обръща внимание на това”, коментира Светла Стоева, председател на асоциацията за развитие на човешките ресурси. “Когато човек е на 20 г., може да мисли, че много ще го бива да е счетоводител, но може да се окаже, че изобщо не е за тази работа. Затова стажовете са изключително важни”, добави тя.

Според мениджъра по човешки ресурси в “ТеПроМетал” Томчо Томов проблемът е, че често младежите са привлечени от специалности, които звучат модерно, но нямат приложение в България.

Жокер “Обади се на роднина”

Близо 40% от хората между 15 и 34 г. са намерили първа работа благодарение на добрата дума, казана от роднини и познати. По-малко са тези, които са тръгнали по професионалния си път, кандидатствайки директно в някоя фирма. Това показват данните на националната статистика.

Тревожен факт е, че всеки пети младеж не е успял да започне работа, след като е приключил с учението. В немалко от случаите проблем се оказва, че това се случва прекалено рано. Половината от регистрираните в бюрата по труда над 65 000 младежи са с основно и по-ниско образование, показват данните на Агенцията по заетостта. Близо две трети нямат квалификация и специалност. Над 15 000 са безработни повече от година. За разлика от студентите от западните университети, в България 3/4 от младежите не са работили по време на следването си.

Понякога трябва и компромис

“Има много младежи, които се връщат от чужбина с отлично образование. В България обаче не могат да се реализират по специалността. Вместо да стоят дълго без работа, е по-добре да направят разумен компромис и да започнат да се трудят на друга длъжност”, съветва психотерапевтът Ани Коцева.

“Това не означава, че трябва да се отказват от мечтите си. Те обаче трябва да знаят, че постигането им не става като с вълшебна пръчка", допълва тя. Според Коцева стажовете са добър начин да се натрупа опит. “Младежите могат да премерят силите си и да придобият знания и умения. Едно време са чиракували без пари, но срещу възможността да станат майстори и да отворят собствена работилница”, посочва още Ани Коцева. (Труд)

Скъсяваме прехода от училището до работното място

Със зам.-министъра на труда ДЕЯНА КОСТАДИНОВА разговаря МИШЕЛ ГУТСУЗЯН:

- Г-жо Костадинова, експертите посочват, че най-важен за предотвратяване на дълготрайната безработицата сред младежите е бързият преход между образованието и намирането на първа работа. Каква е политиката на държавата за съкращаването на този период?

- Тази политика има 2 направления - от една страна, актуализирането на образованието спрямо потребностите на бизнеса, и от друга - подкрепа за по-бърз преход между образование и първа работа. Последното може да се осъществи чрез намиране на работа на реалния пазар веднага след приключване на образованието или включване в курсове за обучение или стажове за тези, които се нуждаят от тях.

През 2007 г. трудовите посредници са намерили работа на 26 252 младежи. През 2011 г. те вече са 29 194, което е важен напредък за нас. На изключителна популярност се радва програмата “Старт в кариерата”, която дава възможност на млади висшисти да натрупат опит, като изкарат 9-месечен стаж в публичната администрация. През 2008 г. 282 души участваха в тази програма, а през 2010 г. - 669. Агенцията по заетостта изпълнява и схема “Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж”, с която се предоставя възможност на хора до 29 г., завършили средно или висше образование, да стажуват при работодател на длъжност, релевантна спрямо придобитото образование.

През 2010 и 2011 г. в проекта бяха включени близо 800 души. Така правим опит да скъсим пътя, прехода от университета към работното място, и да намалим процента на безработните образовани млади хора.

- Какви възможности има за младежите с по-ниско образование?

- Към тях е насочена схемата “Моят шанс да намеря себе си”. Тя дава възможност на младежи с регистрация в бюро по труда да придобият умения в различни професии или занаяти.

Това става чрез обучение на работното място под ръководството на наставник. За 2011 г. в схемата са участвали 418 души. По оперативната програма до ноември 2011 г. 47 хил. младежи бяха включени в различни стажове, чиракуване, курсове за квалификация и придобиване на ключови компетенции. Планът е до 2013 г. техният брой да стигне 62 хил. Така голям брой младежи ще получат “хляб в ръцете си” - реална професия, с която после да продължат да се издържат.

- Основна критика от страна на работодателите е, че няма връзка между образованието и бизнеса. Какво правите за преодоляването на този проблем?

- Наясно сме с този проблем. Затова решихме да стартираме схема за актуализиране на учебните програми във висшето образование спрямо изискванията на пазара на труда. Целта е да дадем възможност на бизнеса да работи съвместно с ръководствата на висшите учебни заведения, за да се подготвят такива учебни програми, които да дадат адекватна професионална квалификация на кадрите.

Друг проблем, който отчитаме, е, че завършвайки образованието си, младите хора не са подготвени практически да прилагат знанията, които притежават. В тази насока прилагаме няколко схеми, сред които е тази за ученическите и студентските практики. С тях даваме възможност още докато учат децата, да съвместяват теоретичната с практичната подготовка.

Друг момент, който излиза в анализите ни, е, че децата нямат адекватна и реална представа за своите умения и компетентности и това, което могат да очакват като реализация. Оттук следва и съвсем естественият сблъсък между очакванията им и реалността, което пък много бързо ги довежда до обезкуражаването. За да разкъсаме този кръг, стартираме схема, по която ще създадем 28 центъра за кариерно ориентиране още в училищното образование.

Мишел Гутсузян, Труд, 15.01.2012 г.

 

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1187085

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови