RSS
Aug 23

Алтернативна политика за догонващо икономическо развитие

1. Спешни мерки за смекчаване на рецесията 2012 ще е поредната тежка година за България.

Сега по-важно е да видим какво може да се направи за смекчаване на последствията от рецесията в ЕС и стагнацията у нас, която наверно ще прерастне в рецесия през тази или следващата година. Ще напомня отново за някои спешни мерки, които трябва да се предприемат веднага, а други – най-късно от началото на 2013 г. Ще изброя препоръки главно за стимулиране растежа на вътрешното потребление.

 

А. Стимулиране на индивидуалното потребление (68% от БВП)[1]:

  • Индексиране на най-ниските заплати и пенсии с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега. От януари 2013 г. всички заплати и пенсии да се индексират с инфлацията;
  • Повишение на минималната работна заплата до 310 лв. месечно от 1 юли 2012 г. и на 340 лв. от януари 2013 г.;
  • Въвеждане на семейно данъчно облагане на доходите;
  • Повишение на най-ниските пенсии до 160 лв. месечно от 1 юли 2012 г. и до 200 лв. от 1 януари 2013 г.;
  • Хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 150 лв. от 1 юли 2012 г.;
  • Повишение на помощите за инвалиди, самотни майки, млади семейства от 1 юли 2012 г. с диференцирани проценти;
  • Предоставяне на ниско лихвен държавен кредит за домакинства без собствено жилище, затруднени от кризата да обслужват ипотечните си заеми. Разликата до пазарната лихва да се компенсира от бюджета;
  • Пропорционалният корпоративен данък и данъкът върху доходите на физическите лица да се преобразуват в умерено прогресивни данъци с облагане на четири етажа: 10, 15, 20 и 25%. За данъка върху доходите на физическите лица да се въведе необлагаем минимум за месечен доход до 450 лв.;
  • Намаляване от на ДДС за лекарствата и учебниците на 5%, повишение на ДДС за хазарта на 20%, а на екстравагантните луксозни стоки по утвърден от Народното събрание списък на 25%.

Един лев оставен допълнително на домакинствата създава между 1,0 и 1,5 лв. нови доходи по веригата на междуотрасловите връзки. Това е ефектът на мултипликатора.

При индивидуалното потребление ударението да се постави върху подпомагане на бедните и среднодоходните групи, в чиято потребителска кошница преобладават произведени в България стоки. Стимулирането на потреблението на богатите е ненужно, понеже в тяхната потребителска кошница преобладават вносни стоки.

Б. Стимулиране на държавното потребление (16% от БВП):

- Правителството предвижда постепенно намаление на бюджетния дефицит до 0,5% от БВП през следващите години чрез съкращаване на разходите. Като най-бедна страна в ЕС през 2012-2014 г. трябва да прилагаме политика на бюджетен дефицит плътно до 3,0% от БВП, (при допустим от ЕС 3,0% и очакван средно за ЕС през 2012 г. 3,9%);

- В тази връзка следва да се допусне повишение на публичния ни дълг от 16,8% от БВП в края на април 2012 г. до 25-27% през следващите кризисни години, при разрешен от ЕС до 60% и прогнозиран за 2012 г. 84,9% общо за ЕС. Това не застрашава финансовата стабилност на страната. Ако се прилага препоръчаната тук икономическа политика и при благоприятна икономическа ситуация в ЕС, може да се очаква постепенно излизане на България от кризата към 2014-2015 г. и икономически растеж около 4-5%. При такъв растеж ще се увеличат данъчните и други постъпления в бюджета и ще се осигури постепенно намаление на дефицита, ако това изобщо е необходимо. България може да продължи спокойно с публичен дълг между 25 и 30% от БВП;

- Да се отменят наложените от министъра на финансите в устройствения закон за бюджета 2% допустим таван за бюджетен дефицит и 40% за публичен дълг, защото противоречат на ограничителите в еврозоната и в ЕС и са недопустими за най-бедната страна в общността;

- През следващите няколко години България да промени структурата на данъчната си система като я сближи с европейската. Това означава увеличаване дела на бюджетните приходи от преки данъци, които сега са 6% от БВП (а в ЕС 13,5%) и намаляване дела на приходите от косвени данъци, които сега са 17,2% от БВП (а в ЕС 13,4%). Да отпадне данък «колиба» и да се въведе данък «лукс» за недвижими имоти;

- Реинвестираната от фирмите част от печалбата за производствени сгради, машини и съоръжения да не се облага с корпоративен данък през следващите 10 години;

- Да се прекрати незабавно отнемането в полза на бюджета на остатъчна неразпределена печалба (след изплащане на корпоративния данък и 80% дивиденти) от държавните фирми. От 1 януари 2013 г. да се определи 30% дивидент за държавата. Това ще улесни излизането им от кризата;

- Признаване на ускорена амортизация за новозакупени от фирмите машини и съоръжения през 2012-2015 г.;

- Отмяна на произволния ограничител от 40% за държавните разходи в консолидирания бюджет, който в страните от ЕС за 2011 г. е 49,3% по разходите и 44,6% по приходите. Такъв ограничител не е нужен;

- Вземане на крути мерки за подобряване събираемостта на данъците, ограничаване на сивия сектор и на контрабандата, което ще осигури допълнителен годишен приход на бюджета около 1,5 млрд. лв.;

- Еднократно съкращаване на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 15% през втората половина на 2012 г. и с още 20% през 2013 г. Незабавен отказ от плановете за разместване на държавни учреждения извън София, понеже ще предизвика хаос в държавната администрация.

- Прекратяване на забавените разплащания на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и възстановяване на ДДС. Забавените разплащания на държавата да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите;

- Допълнителна субсидия за здравеопазване, образование и наука през 2013 и следващите години. Конкретните размери ще се определят след подробен анализ;

- Увеличение на фонд „Наука” (до 200-250 млн. лв. годишно) за 2013-2015 г.;

- Увеличение на субсидията за БАН до 120 млн. лв. за 2013 г. с постепенно повишение през следващите години, съчетано с реформи;

- Повишение на субсидиите за държавните университети и намаление на студентските такси. Държавни субсидии да не се отпускат на частни училища и университети, защото това означава субсидиране на заможните и богатите родители, за сметка на по-бедните;

- Увеличение на инвестиционните и оборотните кредити за дребния и среден бизнес от 2012 г. чрез Българската банка за развитие при по-ниска субсидирана от държавата лихва, с нарастващо продължение през следващите години;

- Създаване от началото на 2013 г. на държавно-частен фонд за иновации и високотехнологични експортни производства, с равни вноски от бюджета и частния бизнес, с начален капитал 1,0-1,5 млрд. лв., който да нараства през следващите години. Да се приеме закон за този фонд;

- Допълнителни субсидии на общините в най-тежко положение;

За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,0.

В. Стимулиране на инвестиционното потребление (24% от БВП):

- Ремонт и строителство на училища и болници, където нуждите са най-остри. Да се пристъпи към незабавно разширение на потенциала на онкологичната и сърдечно-съдовата профилактика и лечение;

- Ускорено строителство на детски ясли и градини в големите градове;

- Форсирана топлинна изолация на училища, болници и други обществени сгради. По-активно държавно стимулиране на топлинната изолация на частни сгради;

- Бързо изграждане на завода за преработка на твърди отпадъци в София и на модерни сметища (или заводи за преработка на отпадъци) в други градове;

- Ускорено създаване на инфраструктура за високоскоростен интернет за цялата територия на страната;

- Разширение, модернизация и поддържане на водна, екологична и транспортна инфраструктура, в т.ч. пътища от втора до четвърта категория; - Бързи подобрения във В и К за намаляване загубите на вода и подобряване качеството на подаваната питейна вода;

- Строителство на малки и средни язовири, подобрено поддържане на наличните и възстановяване на напоителни системи за земеделието;

- Изпълнение на най-спешни отводнителни, водозащитни и антиерозионни проекти;

- Централизация в управлението на европейските фондове и електронизация на процедурите. Повишаване квалификацията на ангажирания персонал и въвеждане на извънреден, ако се наложи - полувоенен режим, за по-добро усвояване на средствата.

За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,5

За инвестиционните проекти да се даде приоритет на тези с по-висока проектна готовност и ангажиране на повече работна сила.

С предлаганите мерки за втората половина на 2012 г. може да се осигури допълнителен ресурс около 1,5 млрд. лв., а за 2013 г. 2,8-3,0 млрд. лева. Този ресурс следва да се разпредели за препоръчаните мерки, като се изпълнят приоритетно само тези, за които достигат средствата в рамките на разполагаемия ресурс до 3,0% бюджетен дефицит и постепенно и контролирано да се повишава публичният дълг през следващите кризисни години до 25-27% от БВП.

2. Средно- и дългосрочни мерки на алтернативната политика

За да не увеличавам прекомерно обема на настоящата статия в този раздел само ще изброя предлаганите мерки, без да навлизам в по-подробно изложение. За повече подробности виж моя сайт в интернет на адрес

www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm

публикации №№ 142, 151, 153, 161, 179, 180;

- През 2012-2013 г. да се пристъпи към изработване на Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2030 година, съгласувана със стратегията „Европа 2020”;

- Стратегиите за развитие на отделни сектори и дейности (демография, енергетика, индустрия, земеделие, инфраструктура, образование, наука, иновации, демография, опазване на околната среда, регионално развитие, икономично използване на водните ресурси, хранителен проблем, туризъм и т.н.) да се изготвят само на основата на общата национална стратегия за развитие;

- Главни стратегически цели на икономическата политика на България да бъдат: ускореното догонващо устойчиво (включващо икономически, социални и екологични характеристики) развитие, повишаване на заетостта, ликвидиране на бедността, ограничаване на социалната поляризация, опазване на околната среда, смекчаване на демографската криза, повишаване на конкурентоспособността, равностойна интеграция в ЕС;

- В рамките на концепцията за «зеления» растеж в следкризисната икономика на България, само растежът на БВП няма да е достатъчен[2]. Икономическият растеж не е заместител на растежа на заетостта. Икономика, която не осигурява икономически ефективна пълна заетост няма перспективи за трайно и безконфликтно развитие;

- Създаването на съвременен човешки и интелектуален капитал е приоритет над приоритетите в следкризисната ни икономика. България трябва да направи важна крачка към икономиката на знанието. Тази ориентация няма алтернатива;

- Следкризисната българска икономика трябва да притежава съвременни секторни, отраслови и продуктови структури, осигуряващи висока ефективност. Това може да стане със съвместните усилия на правителствата и на компаниите от частния и държавния сектор у нас, в страните от ЕС и извън него. Най-интензивно ще бъде преструктурирането на продуктово равнище, изразяващо се в увеличаване дела на високотехнологичните и среднотехнологичните и чувствително намаляване дела на нискотехнологичните продукти. Ще се появяват и развиват нови продукти с високо съдържание на квалифициран труд, с ниска енергоемкост, материалоемкост и капиталоемкост. Нужна е модерна индустриална политика с фокус върху иновациите, новите технологии и стимулиране на предприемачеството;

- България има нужда от дългосрочна стратегия за развитие на земеделието, за рязко повишение на неговата производителност и конкурентоспособност. Едно от най-перспективните направления е специализацията в производството на екологично чисти хранителни и други продукти;

- В следкризисна България има благоприятни условия за развитие на международен стопански туризъм – крайморски, планински, балнеологичен, селски, културен;

- Полагане на максимални усилия за защита на фундаменталните интереси на България като член на ЕС, а също и за намиране на най-изгодно място за нашата страна в новия световен финансов и икономически ред, който предстои да бъде създаден през следващите години и десетилетия. България трябва да има своя стратегия по жизнено важни национални интереси в рамките на ЕС и да умее да ги отстоява, като се договаря гъвкаво с други страни от Източна Европа със сходни на нашите интереси;

- Заедно с другите страни членки, България е изправена пред много сериозно предизвикателство: от една страна е обективно необходима по-висока интеграция на националните икономически политики в рамките на ЕС. От друга страна, тази интеграция неизбежно отнема части от националния суверенитет и от правата на суверена – народите на страните членки да вземат най-важните решения по икономическата и социалната политика на своите държави. Как да се постъпва при възникване на остри конфликти между двете еднакво важни гледни точки? Възможни ли са компромиси между тях? Механизъм за тяхното посигане?

- Следкризисната българска икономика трябва да бъде още повече интегрирана в общия европейски пазар. България ще продължи да хармонизира своето стопанско законодателство с това на ЕС. Сегашната унификация в паричната политика (в рамките на еврозоната) ще се пренася все повече в цялата бюджетна политика, външнотърговската политика, политиката на доходите и заетостта, енергийната политика, политиката по опазване на околната среда, в различните направления на социалната политика и т.н.;

- Българските власти трябва да положат много повече усилия за подобряване усвояването на европейските фондове, което засега е незадоволително. Същото се очертава и със структурните и други фондове през следващите години, включително и през новия бюджетен цикъл 2014-2020 г.;

- Българските представители във всички органи на Европейския съюз трябва да защитават по-добре интересите на България и на българските граждани. Българските държавни институции да се договарят с институциите на други малки и средни страни членки, особено от Централна и Източна Европа, за защита на общите ни интереси;

- При нарастващата световна конкуренция държавните граници стават все по-тесни за нормално функциониране на високо ефективни национални компании във всички отрасли. Национални стопански компании в малки страни като нашата в различни отрасли на промишлеността, авиокомпании, шосейни, речни и морски транспортни компании, строителни компании, търговски вериги, банки, застрахователни дружества, фондови и стокови борси, пенсионни и инвестиционни фондове и т.н. са все по-малко перспективни. Те трябва да се сливат в мощни общоевропейски или на група европейски страни стопански корпорации при запазване на конкуренцията между тях. Държавата трябва да подпомага и ускорява тези процеси;

- Следкризисната българска икономика има нужда от рационално съотношение между финансовия и реалния сектор. Една от поуките от световната криза е, че през последните десетилетия беше допуснато перверзно свръхразвитие на финансовия сектор с нарастващи елементи на паразитизъм и дълбоко вкоренена нестабилност, и недостатъчно развитие на реалния сектор. Този дисбаланс трябва да бъде преодолян;

- Ускорено развитие на здравеопазването, подобряване на неговото качество и осигурен достъп на всички граждани до качествени здравни услуги, при водеща роля на държавата. Здравеопазването не може да бъде подчинено на финансови критерии, а болничните заведения да са търговски дружества. Здравето не е стока. Качеството на работата на болничните заведения трябва да се оценява по успешността в лекуването на болните, по показателите за заболяемостта, смъртността, продължителността на живота и т.н., а не по тяхната рентабилност;

- Форсирано развитие на модерна комплексна инфраструктура от вътрешно, регионално и междурегионално значение. Следкризисната икономика ще се нуждае от модерна комплексна инфраструктура: транспортна, техническа, информационно-комуникационна, петроло-, газо- и продуктопроводи, енергоразпределителна, водосборна, водоразпределителна, водозащитна, водоотводнителна, антиерозионна, екологична, социална и т.н. България има нужда от „интелигентна” транспортна инфраструктура, „интелигентни” енергийни мрежи, все по-голямо покритие със широколентов интернет;

- По-активна политика за смекчаване на последствията от демографската криза, а след 20-25 години – за нейното евентуално овладяване. При сегашната пасивна демографска политика е под въпрос самото съществуване на България като народ и държава към края на настоящото столетие;

- Ускоряване на реформите в образованието и науката. Известно е, че без съвременно образование и развита наука не е възможно създаването на икономика, основана на знанието. А без такава икономика не е възможен икономически и социален прогрес. Това също означава развита фундаментална и приложна наука. Като малка страна сме длъжни да изберем само няколко приоритетни направления за развитие на фундаментална наука и да концентрираме усилията си върху приложните научни изследвания и създаване на мощна съвременна иновационна система,

Половината от финансирането на науката трябва да се поеме от частния сектор. В БАН следва да се изберат няколко приоритетни направления за фундаментални изследвания и да се развиват заедно с научно-приложните изследвания. Да се засилят връзките между БАН и университетите като вниманието им се съсредоточи върху приложните изследвания.

- Следкризисната икономика ще се основава на най-модерни технологии: информационно-комуникационни, био- и нанотехнологии, екологично чисти и енергоспестяващи технологии, технологии за нови материали, за нови източници на енергия и т.н. Нашата икономика е силно изостанала в това отношение;

- Технологичната модернизация изисква мощна иновационна система. Иновационният ни потенциал обаче е малък. Необходимо е правителството, съвместно с бизнеса и с научните институции – БАН, Селскостопанска академия, университети и др., да пристъпи към подготовка на цялостна програма за нови технологични разработки у нас и особено за вноса им от чужбина; България е между най-изостаналите страни в ЕС в областта на новите технологии. Главна функция на иновационната система за малка и изостанала България ще е по-бързото и добро усвояване, разпространяване и използване на вносните новости, които ще бъдат основен източник за нашата икономика. Така ще бъде в продължение на десетилетия;

- Ускоряване на административната реформа, в т.ч. съкращения на дублиращи се и излишни централни и местни институции; електронизация на публичните услуги; децентрализация на административните компетенции, ново административно-териториално устройство на държавата, повишаване ефикасността на администрацията. Вместо да прави това, правителството се занимава с недомислия, като разселването на административни служби извън София;;

- Българското правителство да настоява за промяна в критериите за плащанията в рамките на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Страните членки на еврозоната с БВП на човек от населението до 75% от средното за еврозоната да бъдат освободени от плащания. Ако останат сегашните критерии, приети от Европейския съвет на 25 март 2011 г. и потвърдени на 30 януари 2012 г., България да не се присъединява към еврозоната, защото членството в нея сега е неизгодно за нас, а и положението в самата еврозона е толкова неясно, че се поставя под въпрос дори нейното оцеляване;

- България не трябва да възразява срещу повишаване на координацията на икономическата политика в рамките на еврозоната и на ЕС и срещу сближаването на данъчните системи, тъй като тези мерки са сърцевина на интеграцията в тази област. Без ускорена интеграция във всички области еврозоната и ЕС нямат бъдеще, нито пък шансове за успех във все по-острата конкуренция с глобалните икономически гиганти – САЩ, Китай, Япония, а през близките десетилетия - Индия, Бразилия и други страни;

- Външната търговия ще играе много важна роля за икономическото развитие на следкризисна България. Количествената и качествената характеристика на сегашния ни износ е посредствена. На човек от населението изнасяме 4-5 пъти по-малко от Словения, Чехия, Словакия и Унгария и 13-15 пъти по-малко от Белгия и Холандия. В структурата на износа по начин на използване ще трябва да расте делът на високотехнологичните и среднотехнологичните продукти и услуги с висока добавена стойност, за сметка на нискотехнологичните (суровини и първично преработени материали) с ниска добавена стойност. Много важно е повишението на дела на вноса на високотехнологични инвестиционни стоки от най-развитите страни за бърза технологична модернизация на нашата икономика. Без такава модернизация не е възможно увеличение на производството и износа на високо- и среднотехнологични стоки. Налага се също по-гъвкава географска ориентация на външнотърговския ни стокообмен;

- Досегашната политика по преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) не е достатъчно рационална. Да се прилага селективна политика за ПЧИ, чрез стимулирането им в приоритетни за нас производства и региони и антистимули за инвестиции в маловажни дейности. Такива антистимули се препоръчват дори в публикации на МВФ. Да не се допускат ПЧИ в екологично вредни производства;

- Да се привличат активно водещи световни високотехнологични компании и така да се създават условия за завръщане на част от нашите специалисти от чужбина. Да се прекрати сегашното бездействие и/или пасивно изчакване на нашата държава и на българските фирми да бъдем потърсени от чуждестранни високотехнологични корпорации. Пасивната политика трябва да се замени с активна;

- Всички наши региони са между най-изостаналите в ЕС. А Северо-западният е най-изостанал от всички. Трябва бързо да се изработи модерна стратегия за регионално развитие на България с която да се създадат условия за смекчаване на растящата регионална поляризация и обезлюдяване на цели региони. Държавата да провежда активна регионална политика, като преразпределя ресурси от централния бюджет и от богати и силно развити региони към слабо развитите. Да се подпомагат по-активно бюджетите на по-бедните общини с трансфери от централния бюджет. Да се провежда политика на синхронизирана децентрализация на отговорностите и на финансовите средства за тяхното осъществяване в регионите и общините;

- Да се смекчи ускореното обезлюдяване на регионите. Това може да се постигне чрез подобряване на инфраструктурата, особено на пътищата от втора до четвърта категория, а също и на здравните, образователните, санитарно-хигиенните и други услуги в селските, планинските и полупланинските региони. По този начин ще се създадат своеобразни здравни, образователни и други „котви” за задържане на населението в тези региони. Необходими са и други нетрадиционни инициативи за забавяне на процеса на обезлюдяване;

- Следкризисната икономика на България трябва да е с много по-ниска енергоемкост на производството. Енергоемкостта на българската икономика сега е 3-4 пъти по-висока, в сравнение с напредналите страни, при използване на текущи пазарни цени. Ние сме по-зле и от редица средно развити страни с БВП на човек от населението като нашия. България няма шансове за успешно развитие със сегашната енергоемкост на производството, при положение че внася над 70% от първичните енергоносители. Магистралният път към по-ниска енергоемкост в стопанския сектор минава през по-рационална отраслова структура и най-модерни енергоспестяващи технологии. България трябва да се въздържа от развитие на високо енергоемки отрасли, като черна и цветна металургия, тежка химическа промишленост и др. и да ограничава дейността на съществуващите. Трябва да се форсира развитието на високотехнологични и висококачествени продукти, с ниска капиталоемкост, енергоемкост и материалоемкост и с голямо съдържание на сложен труд. Да се вземат мерки за повишаване ефективността на енергопотреблението в домакинския сектор;

- Конкурентоспособността на нашата икономика е най-ниска в ЕС. България е на 74-о място по обща конкурентоспособност от 142 обхванати страни в доклада на Световния икономически форум за 2011-2012 г. Особено тревожно е, че България е между най-изостаналите страни в света по качеството на управление и по важни показатели за качеството на функциониране на фирмите. По качество на функциониране и управление на нашите предприятия заемаме между 80-о и 135-о място, т.е. на равнището на слабо развитите страни. Загубите на България от лошо управление и последващи фалити на фирми са много големи, но квалифицирани обективни анализатори не се допускат там под претекста за фирмена тайна.

- В управлението на икономиката трябва да се придържаме към фундаменталния принцип, че финансовата и социалната стабилност са еднакво важни. Без социална стабилност не е възможна трайна финансова стабилност. Няма по-опасна експлозивна смес от стагнация в производството, висока безработица, масова бедност, социална и етническа поляризация, политическа конфронтация. А всичко това присъства у нас. Въпреки пословичното търпение на българите, ако сегашната рестриктивна политика продължава и се премине нивото на социална поносимост може да се достигне критичната точка на социалното прикипяване. Това би означавало край на всякаква финансова стабилност. Защото продължителната висока безработица и бедност е не по-малко опасна от продължителната висока задлъжнялост;

- По принцип, рационалността на частното предприятие и частната инициатива не може да се отрича. Частното предприятие, обаче се оказа неподходящо в социално ориентираните и монополните дейности. Всеки монопол е лош, но частният монопол е най-лош. Затова трябва да се преустанови приватизацията на такива дейности: електроразпределение и електроснабдяване, топлоснабдяване, водоснабдяване, чистота, вътрешен градски транспорт, железопътен транспорт, големи болници, здравноосигурителни и пенсионни фондове. А приватизираните, които нарушават грубо законите и приватизационните договори, да се върнат обратно на общините и държавата, съпроводено от наказателно преследване на виновните лица;

- Предстои да се преоцени ролята на частната собственост и на конкуренцията в бъдещото развитие на икономиката. Моите анализи върху нашата и световната икономика показват, че основен двигател на икономическия и социалния прогрес е наличието на свободна лоялна конкуренция. Частните, държавните и кооперативните предприятия трябва да бъдат равнопоставени пред закона и да се конкурират под икономическото слънце. Да оцеляват тези, които обслужват най-добре обществото при достатъчно висока икономическа рационалност.

- България следва да се развива като демократична държава с регулирана социална пазарна икономика, а не с напълно свободна пазарна икономика, пропагандирана от либертарианците и консерваторите, каквато съществува само в примитивните учебници по икономическа теория. Сегашната глобална криза го доказа за пореден път. Пазарът е едно от най-великите творения на човешката цивилизация, но не свободният нерегулиран пазар. Пазарният фундаментализъм се провали. Идва времето на пазарния реализъм;

- Ключът за решаване на вековния проблем на нашата изостаналост е ускореното догонващо икономическо развитие[3]. Важността на такъв тип развитие нараства още повече поради нанесените ни поражения от икономическата криза.

В нашата „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”, публикувана през 2003 г. направихме препоръки за държавна политика и очертахме икономически, социални и други ориентири за догонващото развитие към 2020 г. и (по БВП) до 2050 г. Темповете на догонващо икономическо развитие трябва да се ускорят през следкризисните години. Преодоляването на голямата социално-икономическа изостаналост на нашата страна няма алтернатива. България е без перспектива за достойно бъдеще ако се примири през следващите години и десетилетия да остане последна или между последните в ЕС по най-важните икономически и социални показатели. Ако в края на 1990те бяхме на приблизително сходни изходни позиции с Полша, Словакия, Унгария, сега изоставаме от тях с 10-15 години. А от средното равнище на ЕС-15 изоставаме с 40-45 години.

Преодоляването на тази изостаналост е възможно само чрез ускорено догонващо развитие. Това означава нашите темпове на растеж да изпреварват средните темпове на ЕС 2,3-2,5 пъти. По този начин към 2020 г. бихме могли да достигнем около 55% от тогавашното равнище на ЕС-15, а към 2050 г. около 78-80%. Изказванията на високопоставени наши политици, че към 2020 г. България ще се превърне в средно богата европейска страна, нямат никакви основания. Ако продължаваме както до сега, България ще бъде и тогава между последните страни в ЕС по БВП на човек от населението, а също и по най-важните икономически, социални и други показатели

Заключение

Фундаменталната стратегическа социално-икономическа цел на България е повишаване качеството на живота на хората чрез модернизация на икономическата и социалната система, в условията на полагане основите на обществото на знанието и ускорената интеграция в ЕС.

С разполагаемата информация към текущия момент може да се каже, че се очертават два етапа в икономическото развитие на България през следващите двадесетина години:

Първо, окончателно и необратимо излизане от настоящата криза. Това може да се постигне през следващите 3-4 години с помощта на предложените в началото на статията спешни мерки. Критерий за приключване на този етап може да бъде постигането на стабилен устойчив растеж в порядъка на поне 4-5% в продължение на няколко години; намаление на безработицата до 5-6%; чувствително повишение на реалните доходи и ограничаване на по-нататъшното доходно разслояване в обществото.

Второ, нормално следкризисно развитие на България би могло да започне към 2015-2016 г. и да продължи през следващите 10-15 години. Но подчертавам, би могло. Сега никой не може да гарантира, че по-нататъшното икономическо развитие на България ще бъде тържествен непрекъснат икономически и социален възход. По-скоро – обратното. Като малка страна член на ЕС нашето развитие ще зависи в много висока степен от развитието на общността, а нейното развитие – от процесите в световната икономика. Най-вероятно е това развитие да бъде съпроводено от колебания. Кога и какви ще бъдат тези колебания не подлежи на прогнозиране сега.

Още повече, че през следващите години и десетилетия човечеството ще бъде изправено освен пред познатите ни и пред нови непознати предизвикателства. Наред с икономическата, демографската и екологичната криза и непредсказуемите финансови колебания в развитите страни, се очакват много сериозни глобални проблеми с енергията, водата, храната и други ресурси, а също и евентуални геостратегически конфликти между големите държави.

Това към което трябва да се стремим е нашите средногодишни темпове на растеж на БВП и повишение на производителността на труда да бъдат 2,3-2,5 пъти по-високи от тези в ЕС. Конкурентоспособността ни да приближава постепенно средната в ЕС. Ако сега сме на 74о място по обща конкурентоспособност в класацията на Световния икономически форум, към 2020 г. да бъдем в зоната на 60-65о място, а към 2030 г. към 45-50о място.

Проф. д.и.н. Иван Ангелов

14.06.2012

...........................

[1] По предварителни данни на НСИ за 2011 г.

[2] По тези въпроси и проблемите, изложени в следващите точки за повече подробности виж публикации №№: 43,71,120, 161 в моя сайт в интернет на посочения по-горе адрес.

[3] За повече подробности виж Ив. Ангелов с колектив, Икономиката на България и Европейският съюз. Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година, 354 стр., София, ноември 2003 г. и Ив. Ангелов с колектив, „Икономиката на България и Европейският съюз. Догонващо икономическо развитие – стратегия и реалности”, 460 стр., Издателство на БАН, София, декември 2006 г. в моя сайт в интернет – публикации №№ 43 и 71.

Източник:

http://avtorski.pogled.info/article/36290/Alternativna-politika-za-dogonvashto-ikonomichesko-razvitie

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови