RSS
Aug 22

Пактът за финансова стабилност е вреден за българския народ

Г-н Близнашки, вие сте професор по Конституционно право. Как оценявате най-новата инициатива за промяна в Конституцията – т.нар. пакт за финансова стабилност?

 

Това е най-странното начинание, инициирано от министър Симеон Дянков и правителството на ГЕРБ, от всичко видяно досега през годините на прехода. И това е така, защото този пакт за финансова стабилност няма никакво  отношение към  класическата конституционна материя, т.е. не се отнася нито до организацията и функционирането на публичната власт, нито до основните права и свободи на гражданите.

Поначало, въпросите от този род, като бюджетното салдо и пр., се намират в зависимост от икономическата конюнктура, която е твърде променлива. Поради това тяхното място в най-добрия случай е в Закона за устройството на държавния бюджет, а не в Конституцията на републиката.

Всъщност, ключовата идея на министър Дянков е чрез предвиждането на високо квалифицирано мнозинство от 2/3 при промяна на данъчната ставка е да се постигне не финансова стабилност, а да се увековечат плоските данъци в България. А това означава да се анулира конституционната идея за социалната държава и да се лишат българските граждани от техните очаквания за качествени публични услуги, които предполагат и съответни публични разходи.

Този пакт, който увековечава плоския данък, е вреден за българския народ и обслужва изцяло и напълно родната олигархия. Не случайно още през есента на 2007 г. в качеството си на депутат определих плоския данък като антисоциален и антинароден. Казал и ще повторя, че там където има плоски данъци, социална държава няма и не може да има.

И още нещо, евентуалното въвеждане на високо квалифицирано мнозинство при решаването на едни или други въпроси на икономическата и финансовата политика, на практика ще лиши бъдещите парламентарни мнозинства, спечелили изборите да провеждат своята политика в името на която са дошли на власт. Защото подобно начинание ще доведе до там, че едно малцинство от 1/3 ще може да налага вето върху решенията на мнозинството и така ще парализира неговите начинания.  .

Всичко това е в разрез с основополагащите принципи на парламентаризма, които предвиждат, че при демокрацията решенията се вземат по волята на мнозинството, а малцинството се подчинява на взетите решения, като преди това може да излага своите възражения по време на дебатите. Това е голямото предимство на парламентаризма, а именно че нито едно решение не е окончателно, а подлежи на преразглеждане, когато настъпят промени в общественото мнение и на власт дойдат нови мнозинство с други идеи.

Да не говорим за това, че при кризисно развитие на събитията т.нар. фискален борд, който рязко ограничава възможностите за маневриране от страна на правителството, може да доведе страната до катастрофа.

 

Как оценявате поведението на основните политически сили по този въпрос?

Смятам, че конституционното начинанието на Симеон Дянков трябва да бъде осуетено тъй като то е във вреда на дългосрочните интереси на страната. Може да се очаква, че съпротивата срещу тази инициатива ще се засилва заедно с вникването  и осмислянето на нейната същност.

Позицията на БСП е принципна позиция и я подкрепям изцяло. Особено висока оценка заслужава поведението на ДСБ, които заеха държавническа позиция и по този начин разрушиха неолибералния консенсус по въпроса, който медиите се опитваха да представят като свършен факт. Това не е случайно, защото в случая става дума не просто за дясна, а за ултра дясна мярка, т.е за нещо което отива отвъд традиционните разделения между лявото и дясното в нашето общество.

Неприятно впечатление прави поведението на РЗС, които станаха съавтори на идеята, подписвайки законопроекта за Изменение и допълнение на Конституцията. Време е обществото да се опита да разбере каква е тази невидима сила, която така неочаквано хвърли Яне Янев в обятията на Цецка Цачева.

За първи път у нас се използва подобна техника, при която един министър, а не дори министър-председателят, провежда неофициални консултации преди официалното анонсиране на идеята. Неизбежно се създава усещането, че се прави нещо скрито-покрито. Затова вече имах повод да кажа, че става дума за един фалшив политически елит, който се договаря зад гърба на народа и в негова  вреда.

В този диалог беше въвлечен дори държавния глава. Но чест прави на президента Първанов, че зае точна и принципна позиция, която разколеба министъра на финансите. Наистина, най-добрата развръзка  е да се отложи разискването по този въпрос като се даде възможност на избирателите да се произнесат по него в хода на предстоящите президенски избори. Може да се очаква с висока степен на вероятност, че именно по този въпрос ще се очертаят основните разделителни линии.

Има ли случаи в световната практика параметрите на финансовата политика да са залегнали в основния закон?

Начинанието на Дянков няма аналог в нито една друга европейска страна. То не произтича от никакви европейски директиви. В Германия предвидиха някои ограничения, но те имат друг смисъл и предназначение. При това нека се знае, че плоският данък – такъв какъвто беше въведен у нас – не се среща в нито една от традиционните цивилизовани страни на континента. Подобен данък няма нито в Германия или Франция, нито дори в най-богата страна на света САЩ, където президентът Обама изрично отказа да обсъжда странни идеи от този тип.

Добре известно е, този данък е регресивен и задълбочава пропастта между бедни и богати в обществото. В крайна сметка, той е от полза единствено и само за родната олигархия, тъй като закрепва едно статукво, което според мен поне е във вреда на обикновените граждани на страната. Въобще, прехваленият фискален борд може да има някакъв ефект в посока на финансова стабилност, но подобна стабилност твърде лесно може да предизвика социална нестабилност  и да доведе до тежки социални сътресения.

интервю на Соня Сиромахова с проф. Георги Близнашки

 


 

(Материалът е публикуван със съкращения)

 

Източник:

Общество.нет,

http://www.obshtestvo.net/content/view/2182/3/

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови