RSS
Dec 14

Правото на обезщетение при неработоспособност може да се ползва и след прекратени трудови правоотношения

ВЪПРОС: В нашето предприятие сме назначили по трудов договор  работничка, която е пенсионерка. Поради производствени причини осъществяваме съкращения в щата и във в връзка с това на тази работничка сме връчили предизвестие за освобождаване. Десет дни преди да изтече предизвестието й тя се разболя и ни е представила болничен лист, който продължава и след датата, от която изтича връченото й предизвестие. По всяка вероятност ще следват и още болнични листове. Моля да ни поясните в този случай полага ли се на лицето обезщетение за неработоспособност до 75 дни  след датата на прекратяване на правоотношението и съответно имаме ли като предприятие осигурител задължението да приемаме и обработваме съответните болнични листове, с оглед изплащането на парично обезщетение от Националния осигурителен институт.
Н.К. София

ОТГОВОР: Осигурителното законодателство урежда няколко случая, при които въпреки прекратеното трудово правоотношение може да се получава парично обезщетение поради неработоспособност.
Най- напред ще  отбележим, че съгласно  основния текст - разпоредбата на чл. 42, ал. 1 на КСО парично обезщетение поради временна неработоспособност се изплаща от настъпване на тази неработоспособност до  възстановяване или до инвалидизирането на лицето. Друго принципно изискване на закона е, че правото на обезщетение се свързва с  изискване лицето да е осигурено.
В следващите алинеи на същия чл. 42 от КСО законодателят все пак е уредил някои по-специфични и сравнително по-редки случаи, в които е налице т.н. продължаваща защита, макар лицето да  не е осигурено към момента на настъпване на неработоспособността или малко след това. Става дума за два случая. Първият е когато неработоспособността е настъпила преди изтичането на срочен трудов договор. Тогава съответният работник или служител ще може да получава парично обезщетение по болест за периода на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни след датата на прекратяване на правоотношението.
А другият случай се отнася за лица, чиято неработоспособност е настъпила след прекратяване на трудов договор /без значение какъв/, респективно след прекратяване на осигуряването и това се е случило в рамките на период до две месеца от датата на прекратяване. Тогава законодателят предвижда възможност да бъде изплащано обезщетение, независимо от прекратеното отношение, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи е абсолютно забранено да се изплащат парични обезщетения на лица, които получават и пенсия.
Тъй като от писмото  не е категорично ясно за прекратяването на какъв договор става дума – безсрочен или срочен, то с оглед на гореизложеното следва да се има предвид, че ако договорът на работничката е бил безсрочен, то тя ще има право на обезщетение  на пълно основание до възстановяването на работоспособността си. Ако, обаче тя е била наета по срочен договор, то тогава правото й на обезщетение поради неработоспособност изтича 75 дни след прекратяване на срочния трудов договор. Тук имаме предвид  обяснението в писмото, че временната неработоспособност е настъпила преди изтичане срока на предизвестие, т.е. практически преди прекратяване на договора. В тези случаи, единствено при неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, обезщетение ще се полага до възстановяване на работоспособността.

Ася Гонева

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови