RSS
Dec 14

Изчисляване на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение

ВЪПРОС: Работник е освободен от предприятието, считано от 25 август 2008 г., по негова молба поради пенсиониране. Преди това е ползвал част от полагащ се платен отпуск с начална дата 9 юли, без да се връща на работа. В заповедта за прекратяване на трудовия договор е определено обезщетение за останалите дни неизползван отпуск и обезщетение от 6 заплати с оглед правото на пенсиониране. И двете обезщетения са изчислени въз основа на брутната заплата за м.юни, по което възникват съмнения дали процедурата  е прецизно приложена. ОТГОВОР: Правото на обезщетения е нормативно закрепено  в Глава десета, раздел ІІІ „Други видове обезщетения” на Кодекса на труда, като за всяко обезщетение се разкриват предназначение и  основание, възможни   хипотези,   размер  и време, за което то се дължи. Обща норма при определяне на размера на преобладаващата част от  обезщетенията е ползване на брутното трудово възнаграждение за предходен месец, по отношение на месеца, през който възниква основанието за обезщетение, или по ранен месечен период с получено трудово възнаграждение, т.нар. базов месец (чл.228, ал.1 от КТ).  
Относно елементите на брутното трудово възнаграждение през базовия месец са приложими изискванията на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС №4 от 2007 г.1 обн.ДВ, бр.9 от 2007 г., с изменения и допълнения). Процедурата по изчисляване на двете дължими обезщетения по Кодекса на труда съдържа еднакви действия:  установяване на предходен или последен месец с трудово възнаграждение; определяне на брутното трудово възнаграждение за същия месец съгласно изискванията към елементите му; изчисляване на среднодневно брутно трудово възнаграждение.
Представената ситуация - прекратяване на трудов договор на работник с дължими обезщетения се отличава с обстоятелството, че лицето преди уволнението ползва платен отпуск. По отношение базовия месец за обезщетенията и изчисляване на среднодневното брутно трудово възнаграждение са валидни следните правила:
1.    Обезщетение за неизползван платен отпуск (чл.224 от КТ).
Определянето на размера му е принципно обвързано с нормата за изчисляване на възнаграждение за ползван платен отпуск (чл.177 от КТ). Общи са основните правила в цитираната наредба за изчисляване и на  възнаграждение,  и на обезщетение  по повод на платения отпуск: еднакво е изискването за отработени не по-малко от 10 работни дни; идентични са елементите на месечното брутно трудово възнаграждение; изчисляването на обезщетението за неизползван отпуск също е неутрално спрямо факта за коя година се отнася  неизползваният отпуск - за текущата, за предходна една или повече години; еднакъв е подходът в случай на изплатени по-късно премии (за тримесечен или по-дълъг период), ако това налага увеличение на базовото брутно трудово възнаграждение, със съответната пропорционална част.
Разликата се състои в това, че коригиращ коефициент по чл.18, ал.2 от наредбата се прилага спрямо среднодневното брутно трудово възнаграждение при фактическо ползване на отпуск. Само тогава е възможно, при повременно заплащане и определен месечен размер на трудовото възнаграждение, среднодневната сума да се коригира с коефициент, чието предназначение е да елиминира  влиянието на различния брой работни дни през месеца-база и този, през който се ползва отпускът. При определяне на обезщетението, обаче, директно се пресмята с изчисленото среднодневно брутно възнаграждение, защото не е налице „месец, през който се ползва отпускът”.
Следователно, независимо че основанието за обезщетение за неизползан отпуск възниква през м.август, поради отработени  през предходния м.юли само 5 работни дни, базов месец за определяне  на това обезщетение е м.юни (или още по-ранен месец с изпълнено условие за не по-малко от 10 отработени дни). На практика в случая  еднакъв е базовият месец и за възнаграждението за вече ползвания отпуск от 9 юли, и за обезщетението, дължимо за останалите дни неизползван отпуск.
2. Обезщетение поради право на пенсиониране (чл.222, ал.3 от КТ)
Важно е правилото, установено с нормата на чл.19, ал.1 от наредбата за аналогична ситуация, когато с оглед на прилагане на чл.228 от КТ работникът не е отработил пълен работен месец. За целите на определяне на обезщетението е нужно  среднодневно брутно трудово възнаграждение без да се лимитира минимум отработено време през месеца. Или,  през месеца-база е достатъчно наличието дори на един отработен ден, за да се извърши процедурата по изчисление и да се формира  месечен размер на брутната сума, и оттам да се определи размера на обезщетението за срок от 6 месеца.
В случая, базовият месец за това обезщетение е м.юли (основанието за обезщетение възниква през м.август) и заработеното трудово възнаграждение за 5-те работни дни се ползва за изчисляване на среднодневно брутно трудово възнаграждение. Получената сума се умножава по броя на работните дни за м.юли - 23, за да се формира месечен размер, респ. да се определи общо дължимото за 6 месеца.

Недка Колева, експерт по заплащане на труда

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови