RSS
Dec 14

Способи за изчисление на заплащането на платения годишен отпуск на работниците и служителите по чл.1

Промените в чл.177,ал.1 и ал.2 КТ от края на 2008г. доведоха до прецизиране правилата за изчисляване на възнаграждението за времето на ползване на платения годишен отпуск.

 

Вместо досега съществуващата разпоредба възнаграждението за времето на платения годишен отпуск да се изчислява в зависимост от последното получено при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение, сега сумата  се изчислява въз основа на последното начислено при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение.
Всъщност задължението на работодателя да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд е първото от трите основни задължения на работодателя по чл.128,т.1 КТ.
Така с направената промяна в чл.177,ал.1 от Кодекса на труда, отпада зависимостта от наличието на реално изплатено възнаграждение за предходен месец към момента на изчисляването на дължимото възнаграждение за дните платен отпуск. Вместо това се използва подход, при който се вземат предвид начислените трудови възнаграждения, като е възможно и към момента на изчисляване те все още да не са изплатени, поради редица причини (финансови затруднения, кризисни ситуации и др.). Запазено е изискването да се ползва предходния календарен месец, през който работникът или служителят е отработил не по-малко от 10 работни дни.

Изчисляването на възнаграждението за платен отпуск се извършва по правилата в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Чл.17 на Наредбата изброява изчерпателно възнагражденията, които се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне заплащането на платения годишен отпуск по чл.177 КТ:
-    основната работна заплата за отработеното време
-    възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда
-    допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на НСОРЗ. Възнаграждението, изплатено по реда на чл.259 от Кодекса на труда (трудово възнаграждение при вътрешно заместване)
-    възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда (трудово възнаграждение при неизпълнение на трудовите норми не по вина на работника)
-    възнаграждението при престой или поради производствена необходимост, изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда
-    възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда (трудово възнаграждение при некачествена продукция)
Недопустимо е при определяне на брутното трудово възнаграждение да бъдат включвани плащания, които имат епизодичен или еднократен характер – плащания за извънреден труд, нощен труд, празнични дни, за работа през официални празници, награди и прочие. Според чл.18 НСОРЗ среднодневното брутно трудово възнаграждение се установява, като полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. Среднодневното брутно трудово възнаграждение има минимален задължителен размер, който е нормативно гарантиран и не може да бъде по-малък от размера, определен въз основа на минималната работна заплата за страната при заетост на пълен работен ден (чл.19,ал.2 НСОРЗ).
Освен това не трябва да се забравят и допълнителните  периодични и годишни възнаграждения, които се изплащат след ползването на платения отпуск - те също трябва да бъдат включени в брутното трудово възнаграждение, след като бъдат направени съответните преизчисления.
Новата ал.2 на чл.177 КТ урежда друга хипотеза за изчисляване на възнаграждението за времето на платения годишен отпуск. Според нея, когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението за дните платен отпуск се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Обикновено подобна ситуация възниква и при смяна на местоработата и ползване на платен отпуск при новия работодател още през първия месец след назначението.
С тази промяна в закона отпада необходимостта да се  търси и използва месец с 10 отработени дни при предходния работодател. Така се облекчава значително, както процеса по установяване на периода, от който се изчислява среднодневното брутно възнаграждение, така и изчисляването на самия размер на възнаграждението.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови