RSS
Dec 14

Колективното договаряне в реалния сектор – възможности и развитие

Колективното трудово договаряне на отраслово и браншово ниво е утвърдена практика за структурите на КНСБ. Доказателство за това намираме в  сключените и действащи понастоящем 67 отраслови и браншови КТД (О/БКТД) – 9 от тях са отраслови и 58 браншови КТД.

 

Спиралата на своевременно подновяване на сключените секторни КТД през годините се развива резултатно – за това говори динамиката на подновяване на  действащите О/БКТД в периода 2001-2008 год. (информация, посочена по-долу в таблица № 1).

Image


Таблица № 1:



На този общ фон колективните преговори от  материалната сфера заемат водещо място: 39 бр. (58 %) са действащите О/БКТД в реалния сектор и 28 бр. (42 %) – в бюджетния сектор (таблица № 2).

Image

Таблица № 2:


Сравнителният анализ сочи, че през 2008 год., 19 бр. (или 66 %) от общо подписаните О/БКТД са в реалния сектор (срещу 10 бр., т.е. 35 %, в бюджетния сектор). От тях: 4 бр. са отрасловите КТД (в търговия, транспорт, (анекс), строителство, металоиндустрия) и 15 бр. са браншовите КТД (4 бр. в хранителна промишленост, в целулозно-хартиена промишленост, дървообработване, туризъм, водоснабдяване, морски транспорт, тютюни, трикотажна промишленост, пътно дело, напоителни системи, пощи и др.). От началото на 2009 год. са подновени КТД в ключови сектори – въгледобив, металургия, пивопроизводство и др. Сключени са и действат около 2 000 КТД и анекси към тях на ниво предприятие, в т.ч. и във филиалите на мултинационалните компании у нас.
През последните години социалните партньори не подновиха само един ОКТД, чиито срок изтече – през 2008 год., в отрасъл „електротехническа промишленост и електроника”. В момента са в ход активни, но и сложни преговори за подновяване на КТД, чиито срок изтича в секторите ж.п. транспорт, шивашка промишленост, земеделски кооперации и др.
Развитието на преговорния процес в реалния сектор показва нарасналият опит на синдикалните структури и като резултат - доброто експертно присъствие на КНСБ в колективното договаряне. На много места проектите на КТД се разработват и колективните преговори се случват, именно заради  активната позиция и настойчивост, професионалните знания и умения на синдикалните дейци и на синдикалните екипи в преговорите от страна на КНСБ.
Сравнителният преглед на договореностите в О/БКТД  от материалната сфера показва очевидно нарасналия през годините капацитет на преговарящите страни – работодатели и синдикати, който освен в традиционното съдържание на КТД, намира израз в търсене на по-добри и разнообразни стойности и параметри, в стремежа към модерно предметно обогатяване с нови раздели и отделни договорености, като например по проблемите на информирането и консултирането, устойчиво развиите и конкурентноспособно производство, защита от дискриминация на работното място,  срещу стреса и нервно-психическото напрежение в работата, недопускане на насилие на работното място, съвместяване на трудовия и семейния живот, социалния диалог и сътрудничество др.
Финансово-икономическата криза засилва значението на постигнатите договорености относно заплащането на труда.  В структуроопределящи сектори се утвърди практиката на приемане като неразделна част от О/БКТД на договорените от браншовите партньори размери на минималните осигурителни прагове по категории персонал за минимални работни заплати – в металоиндустрия, пътно дело, хранителна промишленост, туризъм и др. В над 2/3 от сключените О/БКТД заплащането се поставя в пряка зависимост от процента на инфлация в страната и ръста на производителността на труда в предприятието - трикотажна промишленост, туризъм, транспорт, металоиндустрия, хранителна промишленост, строителство и др. Договаря се по-висок размер на минималната работна заплата - напр.: във въгледобив – 1.4 %, в транспорт - 1.3 %, в строителство – 1.25 % от МРЗ за страната и др.
При договаряне на трудовото възнаграждение на секторно ниво и в предприятията, намериха отражение промените, произтичащи от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в сила от 01.07. 2007 г.). В почти всички браншови и отраслови КТД определянето на неговия размер се извършва на база оценка на работното място (длъжността), съобразено с образователното равнище, квалификацията, сложността и отговорността на труда (туризъм, транспорт, металоиндустрия, пътно дело, миньори, хранителна промишленост и т.н.). В 100 % от О/БКТД страните договарят критериите за „сходен” характер на работата. Определят се по-високи стойности от нормативно установените за ред допълнителни плащания: за трудов стаж и професионален опит – 1% в трикотажна промишленост и транспорт, 0.9 % в туризъм и др.; за извънреден труд – в пътно дело, хранителна промишленост, трикотажна промишленост и др.; за нощен труд; в случаите на разположение; за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, за труд, положен в празнични дни и пр., както и на обезщетения, бонуси, премии/награди и др.п.
Отговорното за развитието на предприятията и секторите поведение  на масата на преговорите, определя договарянето на оптимални, адекватни на финансово-икономическото състояние клаузи. В повече от половината от О/БКТД е постигнато споразумение в случаи на финансово-икономически затруднения на предприятието, на работниците и служителите (и на ръководството) да се изплаща непълен размер на трудовото възнаграждение за определен период (най-често тримесечен), след което сумите остават дължими със законно установената лихва (пътно дело и трикотажна промишленост – 60%, в транспорт – 70 % и др.
Когато анализираме картината на колективните преговори в реалния сектор, трябва внимателно да прочетем и някои негативни тенденции.
    На места все по-трудно се задържа равнището на постигнатите от
предходните КТД договорености или, че работодателите се съгласяват единствено на преповтаряне на нормативно уредени клаузи и стойности.
    Обхватът на работниците и служителите с действащ КТД, който ние
продължаваме да отчитаме в порядъка на 30-35 %, е  сравнително нисък, особено на фона на равнището на покритие на  персонала с КТД в повечето европейски страни.
    Синдикални федерации (НСФМ, НСФ ”МЕ”, ФНСОХП, ФНСОЛП, СФ
”Металици” и др.) и техните партньори-браншови работодателски структури, не са удовлетворени от продължилата и през 2009 год. „сага” относно нежелание (дори стопиране) от страна на Министъра на труда и социалната политика да разпростира съответния браншов или отраслов КТД, или поне на отделни договорености в тях.
    Не са изключение недобронамерените позиции на някои работодатели
и браншови работодателски структури, които отказват или правят опити за отклонение от преговори, стремят се да омаловажават или не признават постигнати договорености, не се припознават като работодателска организация (химия, лозарска промишленост, кожарска промишленост и т.н.).
    Все още липсват ефективни договорености и практики за провеждане на
успешен мониторинг на изпълнението на договореностите в КТД.
    Налице е непознаване и недостатъчно използване опита на синдикатите и
механизмите на договаряне в европейските страни. Не се познават Рамковите споразумения на европейските социални партньори (включително и на секторно ниво), което би разширило предметното поле на КТД (стрес, насилие на работното място, telework, “part-time” и др.). Недостатъчни са контактите с представителите на синдикатите в европейските органи за социален диалог на различни равнища, а от тук и активно включване на представители на КНСБ в тях.
С какво свързваме новите очаквания за развитие на колективното договаряне в сектора?
Първо: Търсене на баланс между политиките за гъвкавост и сигурност на заетостта в бранша или в предприятието, при което стремежът да бъде като се отчитат потребностите на бизнеса, да се постига и социално приемливо решение за персонала. За целта  предметът на договаряне може да се разширява чрез различна от традиционната заетост гъвкавост и сигурност: ”особени”, „атипични” форми на заетост – почасова работа, заместване, плаващо работно време, „банки” работно време (изравняване на работното време), стимулиране на поливалентност у работниците и служителите, включване на младите, работа с паузи (прекъсване), работа на повикване и т.н. Пространството на труда може да се разчупва като се постигат договорености за надомна работа, работа от разстояние, за обучение.

Второ: Икономическата криза засилва отговорностите на синдикалните дейци на КНСБ за развитие на колективното договаряне и преди всичко необходимостта в тези условия да се инвестира в хората. Затова са необходими разнопосочни действия:
- Разширяване на секторите и дейностите, в които се сключват КТД, което би повишило обхвата на работниците и служителите, ползващи колективни договорености.
- В сферата на доходите да се гарантира ненамаляване на компонентите на заплащането на труда, да се договаря по-широко разпростирането на МОП по браншове и квалификационни групи персонал като съответни минимални РЗ.
- На масата на преговорите при масови съкращения страните да разработват и договарят в приемливи граници социални пакети и мерки за защита, които да осигуряват своевременно преквалификация, социално подпомагане, ползване на фирмени услуги и др.п. от тези, на които им предстои да напускат фирмите (Пример: Споразумение в „Стомана индъстри”, гр. Перник от 25.11.2008 г., относно приемане на пакет от допълнителни социални мерки за подпомагане на освободените работници и служители във връзка с неблагоприятните последствия от световната финансова криза).
- Практически решения и ангажименти към работодателя, с които да подкрепяме законосъобразните му усилия за преодоляване на финансови и икономически затруднения.
- Да не се отстъпва от завоювани вече придобивки в действащи КТД и ефективно да се противодейства на опитите за договаряне (заради кризата) на по-ниски стойности от предходния КТД, което би снижило трудовия и социалния статус на работещите.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови