RSS
Dec 14

Добра идея, с която в България откровено се спекулира

„Гъвкавата сигурност” като термин, съчетаващ принципно две противоположни политики на пазара на труда, действително напоследък придоби широка популярност не само в стара Европа, а и в новите страни-членки, включително и в България. У нас обаче тази концепция не е подкрепена с последователни и адекватни действия от страна на  правителствата. От една страна, това се дължи на тенденциозно погрешното тълкуване на понятието от работодателите и либерално настроените среди – от тук и стремежът единствено към ограничаване продължителността на трудовите договори и извоюването на улеснени процедури за съкращение на работна сила. От друга страна, трябва да подчертаем, че правителствата така и не намериха верните пътища към съчетаване на двете политики – на гъвкавост и на сигурност, нещо повече – повишава се принудата, ограничава се социалната сигурност, държавната гаранция отстъпва все повече на чисто пазарните инструменти. Свидетелство за това са:

 

- разширяващият се сив сектор, като естествена защитна реакция на повишаващата се несигурност на първичния пазар на труда;
- неадекватни и частични реформи в двата най-важни от социална гл.т. сектора (образование и здравеопазване), съпътствани от все по-затруднен достъп до тях;
- рестриктивната политика по отношение на социалните помощи и обезщетенията при безработица;
- тенденцията към ограничаване обхвата на някои семейни плащания;
- последователното намаляване на осигурителните вноски, застрашаващо нормалното функциониране на социалните системи, за сметка на криво разбрана конкурентоспособност;
- намеренията за премахване дори и на единствения елемент на семейното данъчно облагане;
- продължаващата ниска ефективност на квалификационните и преквалификационни курсове, в следствие на което в повечето случаи безработните не намират адекватна трудова реализация.
Дания действително е страната, която винаги се дава като добър пример за реализацията на гъвкава сигурност на пазара на труда, но трябва да се има предвид, че тази политика става възможна благодарение на високия относителен дял на публичните социални разходи (около 30% от БВП), съчетано с високо равнище на работните заплати (компенсацията на наемния труд е над 52% от БВП). Следствие на това са: възможностите за по-голяма заетост на непълно работно време, по-голяма адаптивност и гъвкавост на работната сила и в крайна сметка - изключително високото равнище на заетост (75.5%), което значително надхвърля целта на Лисабонската стратегия до 2010 г. (70%).
Обучението през целия живот като концепция в този случай залага по-малко на “класическата сигурност” на работното място, а повече върху индивидуалните качества и способности за заетост (чрез използването на инструменти за активна политика на пазара на труда – обучение, квалификация и преквалификация). При един такъв фирмено ориентиран модел на обучение през целия живот незаетите изглеждат първоначално изключени от него. Посредством обвързването му с модели на ротация на работното място, основаващи се на комбинацията от квалификация и срочни назначения, могат да бъдат изградени обаче мостове както към безработните, така и към отново постъпващите на работа, които вече са подобрили качеството и параметрите на работната си сила.
Ниското равнище на заплащане на труда у нас (36% от БВП), недостатъчните и най-вече неефективно насочвани публични социални разходи (20% от БВП) са основните фактори, които правят невъзможно на този етап прилагането на този иначе привлекателен модел за регулиране пазара на труда. Упоритото му цитиране е по-скоро опит да бъдат налагани едностранно рестриктивни мерки и чисто либерални механизми, които в никаква степен не могат да бъдат компенсирани от адекватни социални политики. Естествено е тази „изкривена” представа за „гъвкава сигурност” да не бъде одобрявана от синдикатите и да бъде обект на сериозна критика (включително и от експертите на КНСБ) особено по отношение на българските й модификации, които са далеч от модерната европейска практика. Иначе идеята е добра, но България трябва да извърви дълъг път, при това не в тази посока, накъдето вървят в момента данъчните и социални реформи.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови