RSS
Jun 26

С правилник за вътрешния трудов ред не могат да се да се предвиждат глоби и вноски на пари срещу бъдещи вреди

Въпрос: Работя в една транспортна фирма като шофьор на автобус. Фирмата има вътрешен правилник, в който има правилаq които според нас са противозаконни. Така например има изискване за внасяне на “гаранция” за добро поведение и лоялност към фирмата в размер на 2000 лева на работник за евентуално, бъдещо причиняване на вреди на  фирмата или техниката. Като наказани се налагат и удръжки “при оплакване от страна на клиенти” изразяващо се в удръжки от командировъчните на шофьорите – съответно 10%, 20% и 50% за първо, второ и трето нарушение. Има и предвидена глоби за злоупотреби при продажбата на билети – в размери десетократен при първи случай на злоупотреба и стократен при втори такъв случай. Молим за коментар на този правилник и посочените разпоредби.
Група шофьори от Б.

 

Отговор:
Действително в чл. 181 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че работодателят има право да издаде правилник за вътрешния трудов ред, за да:
- конкретизира правата и задълженията на работниците/служителите и на работодателя по трудовото правоотношение;
- и да доуреди организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност.
Чрез този правилник може да се доурежда работно време, почивки, режими за ползване на отпуски, вътрешен трудов ред, режими на влизане и излизане от предприятието, противопожарни и други правила и други подобни.
Посочените в писмото примери обаче са недопустими за доуреждане. Те са задължително уредени в КТ.   
Противоречат на българското трудово законодателство, в този смисъл са незаконосъобразни и не трябва да се спазва от работниците/служителите на фирмата.
1.Имуществената отговорност на работника/служителя е уреден в глава десета, раздел ІІ от КТ. Няма текст, член, в този раздел, който да предвижда възможност работодателят да урежда подобна вноска в Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР), наименувана, като „гаранция” или по някакъв друг начин, например „застраховка”. Още по-малко законът допуска такова уреждане, такова застраховане срещу възможни бъдещи вреди, което евентуално би причинил даден работник/служител. Никой не може да отговаря за вреди който не са настъпили, независимо дали едно бъдещо настъпване на евентуални вреди от трудова дейност е възможно или не.
Според КТ за вреди се отговаря единствено, когато те са настъпили. Отделен въпрос е, че поначало КТ предвижда ограничена имуществена отговорност и само в някои случай пълна такава, която задължително се претендира по съдебен ред.
2. По подобен начин коментираме и налагането на наказание- удръжки “при оплакване от страна на клиенти” изразяващо се в удръжки от командировъчните на шофьорите – съответно 10%, 20% и 50% за първо, второ и трето нарушение. Това наказание е изцяло в нарушение на Кодекса на труда, както на правилата за налагане на наказания (членове 186-199 КТ), така и на правилата за командироване(чл.121 КТ), в т.ч и на Наредбата за командировките.
Кодексът на труда предвижда наказанието за нарушение на трудовата дисциплина да бъде налагано при доказана отговорност на съответния работник/служител. Едва ли едно оплакване на клиент може да бъде безспорно доказателство за такова нарушение. Отделен въпрос е дали поведението на работника/служителя, предмет на оплакването, може да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина.
3. Налагането на глоби за възможни злоупотреби при продажбата на билети също следва да коментираме по начина по който направихме това за имуществената отговорност и наказанията. По начало не е ясно какво точно има предвид работодателя под „злоупотреба”? Дали става дума за „злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения” (чл.190, т.4 КТ). Само по себе си то е нарушение на трудовата дисциплина, за което може да бъде наложено предвиденото в КТ наказание (забележка, предупреждение за уволнение или уволнение)
Кодекса на труда предвижда, че при умишлено причиняване на вреди, отговорността да се определя от гражданския закон(чл. 203, ал.2 от КТ). Или пък става дума за причиняване на някаква вреда на работодателя, т.е. за глобата, като вид имуществена отговорност на работника/служителя. КТ обаче не предвижда налагането на глоби на работника от работодателя.
Пътят за защита от подобни правилници е сигнал в местното поделения на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”, която има право и може да премахне тези текстове от правилника, които противоречат на КТ. Разбира се ако на някои от работниците бъде наложено наказание загдето не е спазил „правилата” той може да го оспори и по съдебен ред.

Чавдар Христов - юрист

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови