RSS
Jun 26

Удръжки върху социалните разходи за поевтиняване на храненето

ВЪПРОС: В предприятието ни са гласувани по 4 лева дневно на човек за поевтиняване на храненето, като максимумът за отделен месец  е кръгло 80 лв.  Тези пари се събират със заплатата и общо ни се удържа данък. Така на практика определените суми доста намаляват, а администрацията твърди, че такова е изискването на закона. Възможно ли е размерът на   социалните разходи  за всеки от работниците да се предоставя така, както е гласувано, а не да се намалява чрез данъчно облагане?

 

ОТГОВОР: Вероятно на основание чл. 293 и 294 от Кодекса на труда, с решение на общото събрание на работниците и служителите е определен начинът за използване на социалните разходи в предприятието Ви, а именно за поевтиняване на храненето.  Тези социални придобивки могат да се получават пряко от работниците и служителите в пари или в натура, както и  да се ползват колективно, чрез поевтиняване на столовото хранене. В случая сте приели решение за персонално изплащане в пари.
Със Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)  е установен редът за облагане на социалните придобивки, според който:
- при предоставяне на тези придобивки в натура, предприятието дължи корпоративен данък (върху разходите) и получателите са освободени от данък (върху дохода) за стойността им;
- при  изплащане  в пари, предприятието не внася корпоративен данък, но за получателите-физически лица парите се прибавят към месечното трудово възнаграждение и общо се удържа данък (върху дохода).  
Видно от горното, Вашето предприятие е спазило напълно законовите изисквания.  
С оглед запазване на определената месечна стойност за поевтиняване на храненето, според нас, няма пречка да се  премине към предоставяне поевтиняването  в натура. Един възможен вариант са ваучерите за храна. Съгласно чл.204, т.2, буква”б”  от ЗКПО разходите за  ваучери за храна са социални разходи, предоставени в натура. Освен това, с чл.209, ал.1 от същия закон от облагане се освобождават разходите за ваучери до 60 лв. на човек месечно.
Ако се възприеме  предоставяне на ваучери за храна на стойност от 80 лв. месечно, предприятието ще дължи корпоративен данък само върху 20 лв. месечно за всяко наето лице (размерът на данъка е 10 на сто).
Работниците и служителите, които ще получават ваучери за храна на стойност 80 лв. няма да дължат данък (върху дохода) за  тази сума, тъй като съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в облагаемия им доход за месеца не се включват
- стойността на ваучерите за храна, получени в размера и по реда на ЗКПО, а именно до 60 лв. месечно (чл.24, ал.2 т.1, б”е”от ЗДДФЛ)
- социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по  реда на ЗКПО (чл.24, ал.2, т.9 от ЗДДФЛ) – в конкретния случай по този ред още 20 лв.
По наше мнение така  не се накърнява замисъла на закона – да предоставя известни стимули за предприятието, когато задоволява определени жизнени потребности на своите работници, като  гарантира целевото предназначение на  социалната придобивка.
И все пак поевтиняването на храненето в пари  си остава класическа форма,  еднакво достъпна и приложима за всички работещи, с опростени и прозрачни процедури.  
Заедно с това, може да се спори дали е възможно да се  предоставят в натура различните по вид социални придобивки. Така, базите за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм са с ограничен капацитет и не е възможно да се осигури достъп на всички работници и служители. Само част от персонала реално би получил такава облага в натура, а за другите остава възможността  да се покрива някаква стойност в пари, респективно с данъчни удръжки, въпреки еднаквото предназначение на такива социални разходи. Съществуват мнения, че данъчното облагане на социалните разходи  предоставяни в пари може да доведе до нееднакво третиране на персонала, а и да провокира  „изобретяване” на придобивки в натура в замяна на традиционни и полезни социални облаги.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови