RSS
Jun 26

Отчитане на трудовия стаж като основание за увеличаване на допълнителното трудово възнаграждение

ВЪПРОС: “Допълнителното трудово възнаграждение “за придобит трудов стаж и професионален опит” се заплаща помесечно за действително отработено време. Съществуват фирмени разработки, според които само работните дни през месеца се отчитат и натрупват текущо като трудов стаж и професионален опит, без почивните и празничните дни. Също така в месец с ползван платен годишен отпуск се отразяват единствено фактически отработените дни. В резултат промяната на процента на това доплащане ще се извърши след период, по дълъг от една календарна година. Правилни ли са тези пресмятания за трудовия стаж при допълнителното възнаграждение и възможно ли е за различни цели да се  признава различен трудов стаж.

 

ОТГОВОР: С чл.12, ал.8 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е установено правило за изчисляване на полагащото се доплащане в зависимост от индивидуално отработените работни дни. Така, през месец с няколко отработени дни и през останалите дни се ползва платен отпуск, това допълнително трудово възнаграждение се дължи само за действително отработеното време, а възнаграждението за отпуска (определено въз основа на брутното трудово възнаграждение за базовия- предходен или последен месец) включва сумата на същото и в съответен размер доплащане. Редът за заплащане на допълнителното трудово възнаграждение обаче не може да се пренася върху начина за отчитане на трудовия стаж за месеца.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не съдържа нови и други изисквания спрямо изчисляване на трудовия стаж на наетите по трудово правоотношение за целите на допълнителното трудово възнаграждение “за придобит трудов стаж и професионален опит”. Приложима и по този повод (натрупване на трудов стаж в предприятието с оглед последващо увеличение на процента на това доплащане) е общата норма на Кодекса на труда. Съгласно чл. 351 трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, респективно като държавен служител. В чл. 352 изрично са упоменати периодите, признати за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил де факто на работното си място в предприятието или организацията. Типичните и масови случаи на признат трудов стаж при трудово правоотношение са именно почивните и празничните дни, както и ползваните платени отпуски независимо от основанието и начина на заплащане.
Отделно с чл. 355 от Кодекса на труда са установени правила за изчисляване на трудовия стаж. Нормативният текст визира изискванията за признаване на трудов стаж (за ден, месец или за година), когато работникът или служителят ефективно е полагал труд. По конкретно тази материя е развита в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (приета с ПМС № 227 от 1993 г., обн. ДВ, бр. 102 от 1993 г., доп. бр. 48 от 2006 г.).
Систематичният прочит на посочените нормативни текстове дава отговор на поставения въпрос. Цялото време през месец с частично отработени дни и ползван законоустановен отпуск следва да се зачита за трудов стаж, който ще служи и за натрупване на една нова година, като основание за служебно увеличаване на индивидуалния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Следователно, общият ред и начин за зачитане на трудов стаж следва да се спазва и прилага за работещите по трудово правоотношение, когато се проследява натрупване на месеци, респективно година (ако друго не е уговорено), което води до увеличаване размера на допълнителното трудово възнаграждение “за придобит трудов стаж и професионален опит”).

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови