RSS
Jun 26

Плащания и социални придобивки на работници или служители, преминали на непълно работно време

ВЪПРОС: В предприятието е установено непълно работно време и за срок от три месеца работниците получават компенсации по ПМС №44 от 2009 г. Заедно с това се предоставят ваучери за хранене от 60 лв. месечно. Администрацията твърди, че тъй като заетостта е от 4 часа дневно и заплатите са също пропорционално намалени, трябва да се намали и стойността на ваучерите. Законосъобразни ли са такива действия, тъй като и без това компенсациите не са с еднакъв размер всеки месец и се удържа данък.

ОТГОВОР: Въвеждането на непълно работно време от работодателя е законово регламентирано в чл.138а, ал.1 от Кодекса на труда. С ПМС №44 прилагането на тази норма през 2009 г. бе обогатено с правна възможност за целево парично подпомагане на работниците и служителите, които поради преминаване на непълно работно време  обективно не могат да заработят обичайното трудово възнаграждение. Всеки работник от  предприятията, които са изпълнили конкретни условия, описани в нормативния акт, предварително лично е  изразил желание да ползва компенсацията.
В самия нормативен акт е изяснено, че дължимата компенсация от 120 лв. получава този, който е работил на непълно работно време, равняващо се на половината от законоустановената продължителност и при пълен работен месец. При отработени част от работните дни през месеца, компенсацията се редуцира пропорционално. В този смисъл е напълно възможно през отделни календарни месеци някои работници да са получили различаващи се суми на паричната компенсация. Във връзка с това правило в нормативния акт, работодателят е задължен да предоставя за всеки месец и за всеки от работниците или служителите, ползващи се от тази мярка, информация за фактически отработеното време.
Дължимите месечни компенсации се облагат с данък по  Закона за данъците върху доходите на физическите лица на общо основание поради отсъствие на конкретен текст за освобождаване, както в чл.12, ал.1 за необлагаемите доходи, така и при необлагаемите плащания по трудово правоотношение (чл.24, ал.2). Върху тези суми, обаче, не се начисляват и внасят осигурителни вноски, тъй като са изрично изключени от обхвата на доходите за осигуряване, с т.13 на чл.1, ал.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и  за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, в сила от 27.02.2009 г. Следователно, сумата на компенсацията не формира осигурителен доход на работника или служителя за съответния месец.
По отношение правото на социални придобивки не са известни нормативни пречки за  предоставяне в пълен размер и при условията на непълно работно време. Ако в конкретното предприятие договорените или установените размери на отделна социална облага са поставени в зависимост от ефективно отработеното време през деня, тогава  фактическата продължителност от 4 часа би следвало да намери съответно отражение.
При ваучерите за хранене не съществува нормативно установена връзка между продължителността на дневното работно време и правото за ползване. В чл.209, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се съдържат условия, които трябва да са налице едновременно, за да се признае освобождаване от облагане на тези социални разходи в размер до 60 лв. месечно на всяко наето лице. Допускаме, че администрацията  неточно тълкува т.1 от цитирания текст, която изисква „договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца”.
Добавката „договореното” е въведена от 1.01.2008 г. и допринася за категорично изясняване кое основно трудово възнаграждение трябва да се проследява. Договореното основно трудово възнаграждение е задължителният елемент на всяко трудово правоотношение. При отсъствие на това уточнение очевидно бе възможно колебание при нормените работници, които всеки месец постигат различна заработка, но договореното основно трудово възнаграждение, това по индивидуален трудов договор, е без промяна. Подобна е ситуацията и при въведено от работодателя за определен срок непълно работно време. Прилагането на нормата на чл.138а, ал.1 от Кодекса на труда не води до ново договорено основно трудово възнаграждение. Следователно, и в условията на непълно работно време по чл. 138а, ал.1 от Кодекса на труда изискванията на т.1 са спазени и няма пречка за признаване на данъчното облекчение. Освен това не се открива нормативно основание за намаляване размера на ваучерите за хранене.
Естествено е фактически начисленото основно трудово възнаграждение през отделни месеци с непълно работно време да е по-ниско от това по индивидуален трудов договор. Работата при 4 часов работен ден обективно и директно се отразява във възнаграждението при работници и служители с повременна система на заплащане, а на тези, които работят при система на заплащане по норми и разценки се начислява съответната  индивидуална заработка.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови